ЕЦБ: Ще имаме нерестриктивна парична политика за връщане на инфлацията до 2%

Перспективи пред инфлацията

Според първоначалната оценка на Евростат годишната инфлация, базирана на хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), в еврозоната през ноември беше 1,5% спрямо 1,4% през октомври.

Същевременно измерителите на базисната инфлация в последно време се понижиха донякъде, отчасти поради специфични фактори, отчитат експертите.

Като се имат предвид текущите цени на петролните фючърси, те допускат, че е възможно годишният темп на общата инфлация да се забави през следващите месеци главно поради базови ефекти в цените на енергията, преди отново да започне да нараства.

В средносрочен хоризонт се очаква базисната инфлация постепенно да се повишава, подкрепяна от мерките на ЕЦБ по паричната политика, от продължаващия икономически подем, от все по-голямото използване на свободните мощности и нарастващите заплати.

Тази оценка намира отражение и в макроикономическите прогнози за еврозоната от декември 2017 г. на експертите от Евросистемата, които предвиждат годишна ХИПЦ инфлация от 1,5% през 2017 г., 1,4% през 2018 г. 1,5% през 2019 г. и 1,7% през 2020 г.

В сравнение с макроикономическите прогнози на експертите от ЕЦБ от септември 2017 г. прогнозата за инфлацията, измерена чрез ХИПЦ, е ревизирана нагоре, отразявайки най-вече по-високите цени на петрола и храните.

Последните макроикономически прогнози на специалистите също предвиждат, че бюджетният дефицит в еврозоната допълнително ще се понижи през прогнозния хоризонт главно в резултат от подобряващите се
циклични условия и намаляващите лихвени плащания.

Прогнозите са общата фискална позиция на еврозоната да бъде като цяло неутрална.

Очаква се съотношението „държавен дълг/БВП“ в еврозоната да продължи да намалява, макар и от все още високо ниво.

Като се има предвид оценката за икономиката, паричният анализ показва, че растежът на парите остава стабилен през октомври и през третото тримесечие на тази година.

Широките пари продължават да нарастват до 5% през октомври, като поддържат устойчив темп, който се наблюдава от средата на 2015 г. досега.

В ЕЦБ отбелязват, че продължава процесът на възстановяване на растежа на кредитите за частния сектор.

Годишният поток на общото външно финансиране на бизнеса се е увеличил през третото тримесечие на 2017 г., като отразява по-добрите условия както за предоставянето на банкови кредити, така и за емитирането на дългови ценни книжа.

Решения по паричната политика

Въз основа на редовния си икономически и паричен анализ Управителният съвет на ЕЦБ взе решение да остави без промяна основните лихвени проценти на ЕЦБ и продължава да очаква те да останат на сегашните си равнища за продължителен период от време и доста след крайния срок за нетните покупки на активи, информират от ЕЦБ.

Що се отнася до нестандартните мерки по паричната политика, ръководството потвърди намерението си от януари 2018 г. да продължи да извършва нетни покупки на активи в рамките на програмата за закупуване на активи (APP) в размер на 30 млрд. евро месечно до края на септември 2018 г.

В ЕЦБ са решили да прилагат тези мерки докато установят, че има трайна корекция в тренда на инфлацията.

Експертите обаче потвърждават отново, че ако перспективите станат по-неблагоприятни или финансовите условия престанат да съдействат за по-нататъшния напредък към устойчива корекция в тренда на инфлацията, ще са в готовност да увеличат обхвата и/или продължителността на програмата за закупуване на активи.

Управителният съвет на ЕЦБ също така обяви, че Евросистемата ще реинвестира постъпленията от изплатените главници на ценните книжа с настъпил падеж, закупени по APP, за продължителен период от време след приключването на нетните покупки и при всички случаи докогато има такава необходимост.