Нови партии насочват Европа по нов път в политиката

Когато гласовете от вота в Италия през март бъдат преброени, победителят вероятно ще бъде същият като в редицата други избори в Европа през 2017 г. - никой, пише Wall Street Journal (WSJ).

От Германия до Холандия гласоподавателите се отказват от големите партии и отдават подкрепата си на нови групи, оформяйки толкова фрагментиран политически небосклон, че е трудно създаването на нови правителства.

Това изправя много европейски страни пред неприятен избор: да съставят правителство на малцинството, което ще изпитва трудности с налагането на дръзки политически избори, или да формират междупартийни коалиции от големи партии, което ще доведе до неприязън към самите тях.

„Италианският вот ще се насочи към фрагментацията, която виждаме в Испания, Германия и Холандия“, казва бившият италиански министър-председател Енрико Лета. „Това ще направи европейския небосклон дори по-труден“.

Политическият пейзаж в Италия винаги е бил изключително фрагментиран, характеризирайки се с малки партии и разцепени групи, които оказват невероятно голямо влияние при сформирането на коалиции.

Резултатът? Слаби, позакърпени коалиции, които обикновено живеят кратко. Преди десетилетие правителството, управлявано от премиера Романо Проди, включваше девет партии. За да отговори на исканията на всички групи, правителството имаше над 100 министри и заместник-министри. То продължи по-малко от две години.

Отиващият си парламент на Италия продължи тази традиция. При старта си през 2013 г. то бе съставено от 15 партии. Сега ще приключи с 23, включително с петима независими депутати.

Новият изборен закон, който ще управлява изборите през март, благоприятства групи, кандидатирали се като коалиции, като по този начин се насърчава създаването на безброй нови отцепили се групи.

Други страни все повече приличат на Италия, като нови партии крадат избиратели от по-остарелите партии. Резултатът е вълна от правителства на малцинствата.

В Холандия на министър-председателя Марк Рюте му бяха нужни седем месеца, за да сглоби правителство, което сега се подкрепя от безпрецедентен четирипартиен алианс. Ирландия, Португалия и Великобритания са управлявани от правителства на малцинствата.

В Испания успехът на две нови парти – Сиудаданос (Гражданите) и Podemos – на изборите от 2015 г. отправи предизвикателство срещу двупартийното управление, което продължаваше години наред. Невъзможността да се създаде ново правителство доведе до безпрецедентни втори избори по-късно същата година. Днес, министър-председателят Мариано Рахой управлява с правителство на малцинството.

Дори Германия, която дълго време бе бастион на стабилното управление, се променя. От години една от двете по-големи партии – консервативните християндемократи и по-левите социалдемократи – формираше правителства с подкрепата на по-малък партньор. Но изборите от септември вкараха седем партии в парламента.

Месеци по-късно канцлерът Ангела Меркел все още се опитва да сглоби управляваща коалиция. Завръщането на междупартийна широка коалиция, която подкрепяше последното ѝ правителство, е една от възможностите.

Ако гласоподавателите усетят, че големите партии са се обвързали в широка коалиция до голяма степен, за да държат нови групи или движения срещу статуквото далеч от властта, това може допълнително да подкопае вече спадналото доверие към водещите партии в Италия.

Според последните социологически проучвания Движението „Пет звезди“, обявило се срещу статуквото, може да се окаже най-голямата партия с малко под 30% от гласовете. В резултат на това много законодатели и партийни лидери очакват изборите през март да доведат до парламент без ясно изразено мнозинство.

Италианският президент Серджио Матарела може да поиска от групата, получила най-голям вот, да се опита да сформира правителство на малцинството. Или да поиска от от най-големите партии да сформират широка междупартийна коалиция.

И двата сценария трудно биха довели до силното правителство, от което Италия се нуждае, за да поправи склерозиралата си икономика.

Движението „Пет звезди“, което отказва да участва в коалициите, вече изказва предупреждение срещу широка коалиция от наследствени партии.

„Бих забранил думи като алианси и коалиции“, каза наскоро Луиджи ди Майо, кандидатът за премиер на групата. Вместо широка коалиция „алтернативата е нов вот“, казва той.

С широка коалиция „усещанията биха били много грозни. Когато в крайна сметка направят неща, които не одобрявате, към кого бихте се обърнали?“, казва Константин Фрейзър, политически анализатор в TS Lombard. “Ако големите партии са партньори в едно и също правителство, опозицията ще отиде при популистите“.

Междупартийна коалиция в Италия може да предвещава бъдещи проблеми. „За разлика от Германия, широка коалиция в Италия ще сработи само в състояние за управление на кризи и няма да може да осигури стабилност на страната“, казва Алесио Терци, изследовател в консултантската група Bruegel.