Лесните пари от количественото облекчаване направиха живота по-тежък за някои

Увеличаващото се неравенство между тези, които могат, и онези, които не могат да си позволят да притежават собствено жилище, има и политически последици. Вярата в социалната мобилност намаля до нова най-ниска точка във Великобритания, като близо 75% от британците съобщават, че за тях е горе-долу или много трудно да променят материалното си положение. На мнозина британци им се струва, че богатството на богатите се е увеличило по магичен начин през последните години.

Както изборният анализатор Мат Сингх отбеляза неотдавна пред Bloomberg View, притежаването на жилище се е оказал решаващият фактор на изборите през 2017 година, на които управляващата Консервативна партия загуби мнозинството си в парламента. Количественото облекчаване разшири пропастта между собствениците и наемателите и влиянието бе почувствано на изборите.

Това увеличаване на неравенствата не бе преднамерена цел на централните банки, нито пък те имаха кой знае какъв избор дали да започнат количественото облекчаване, предвид финансовата криза. Изследването на BoE прави едно условно твърдение: че ако централните банки не са се били задействали, положението е щяло да бъде много по-лошо за всички тези групи. Ако неравенството бъде намалено, защото всички домакинства са станали по-бедни, това също не е добър резултат. Все пак е важно обаче да бъдат признати ефектите от количественото облекчаване, отчасти с цел бъдещите решения да бъдат информирани.

Ако BoE продължи да разчита на количественото облекчаване, за да постигне инфлационната си цел, това ще подкрепи още повече инфлацията на активите, а не на потребителските цени, като изкуствено ще направи богатите още по-богати и ще породи системен риск, насърчавайки взимането на прекалено големи кредити. Прекратяването на количественото облекчаване обаче също носи рискове, по-специално предвид несигурността във връзка със задаващото се излизане на Великобритания от Европейския съюз. Далеч по-добре би било за правителството да намери начин да сложи ръка на голямото количество национален дълг, придобито от централната банка, и да използва приходите, за да инвертира в образованието, инфраструктурата и други сфери с цел намаляване на неравенството.

Решението не е да бъдат открити по-розови начини за изтълкуване на данните. Количественото облекчаване може и да беше необходимо, но то и предизвика огромни деформации. Докладът на BoE ни помага да разберем точно как, завършва авторът.

/БТА/