Кризата в Каталуния една година по-късно

Каква е ситуацията в Каталуния една година след напразния опит за отцепване на този североизточен регион в Испания? Каква е стратегията на лагера на привържениците на независимостта? Ето как изглежда каталунската криза в навечерието на масовата мобилизация по случай националния ден на Каталуния - Диада, пише Франс Прес, цитирана от БТА.

Поглед към събитията година по-късно

На 27 октомври - по-малко от месец след незаконния според испанското правителство референдум за самоопределение на 1 октомври, белязан от полицейско насилие, депутатите сепаратисти в регионалния каталунски парламент приеха едностранна декларация за независимост, последен акт в най-тежката политическа криза в Испания след управлението на Франко.

В отговор централното правителство, тогава начело с консерватора Мариано Рахой, отмени автономията на този богат регион със 7,5 милиона жители и уволни правителството на привърженика на независимостта Карлес Пучдемон.

Няколко дни по-късно Пучдемон замина за чужбина с други лидери, привърженици на независимостта, за да избегне съдебното преследване, малко преди други сепаратистки лидери да бъдат лишени от свобода.

С повдигнати обвинения за бунт, заради които може да получат до 25 години затвор, тези лидери чакат в изгнание или в затвора наказателните дела срещу тях, насрочени за края на годината.

Традиционният поход в Деня на Диада - каталунския "национален празник", днес ще даде началото на поредица от демонстрации с искане за освобождаване на онези, които привържениците на независимостта определят като "политически затворници".

Каква е стратегията на сепаратисткия лагер?

Разпуснат от Мадрид след октомврийските събития, новият каталунски парламент, излъчен на изборите на 21 декември, остава доминиран от привържениците на независимостта (70 депутати от общо 135).

Те обаче нямат абсолютно мнозинство (47,5 процента от гласовете) в регион, който остава дълбоко разделен по въпроса за независимостта. Това се вижда от продължилото месеци напрежение след появата на жълти ленти по улиците, поставяни от привържениците на независимостта, настояващи за освобождаването на двама техни лидери, от което обаче се отдръпват застъпниците на единството.

Но според Ориол Бартомеус, преподавател по политически науки в автономния университет в Барселона, "ако се съди по изказванията на подкрепящите независимостта лидери, план явно няма. Има нещо като махмурлук в сравнение с миналата година".

Поставен на поста от Пучдемон, който продължава да дърпа конците на лагера на независимостта от Белгия, сегашният каталунски премиер Ким Тора, чието встъпване в длъжност в началото на юни позволи премахването на попечителството от Мадрид, се ограничава до радикално говорене и драматични жестове.

За разлика от левицата, подкрепяща независимостта "Ескуера републикана" (ERC, Esquerra Republicana), която твърди, че е по-реалистична. Нейният депутат Габриел Руфиан призова в неделя "да бъде спукан балонът на говоренето за магическия стремеж към независимост".

Въпреки начина си на говорене, Тора "няма стратегическа линия в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план", продължава Бартомеус, който не вярва, че каталунското правителство ще организира нов референдум, нито че ще има нова едностранна декларация за независимост.

Освен ако сепаратистките лидери не бъдат осъдени, което може да доведе до "акт на неподчинение, целящ да се извлече полза от недоволството, основано на стремежа към независимост", добавя университетският преподавател. 

Успокояване на Мадрид и диалог между глухи

Дошъл на власт в Мадрид на 1 юни благодарение най-вече на подкрепата на каталунците привърженици на независимостта социалистът Педро Санчес изигра картата на умиротворението като поднови диалога с правителството на Ким Тора.

Миналата седмица той говори за референдум за нов статут на Каталуния, който укрепва автономията на региона -
предложение, отхвърлено с махване на ръка от Тора, който заяви, че е готов, ако Мадрид откаже споразумение за нов референдум, да изпълни "мандата", произтичащ от незаконното гласуване на 1 октомври, когато около два милиона каталунски избиратели гласуваха за независимост.

Това незабавно би поставило Каталуния под прякото управление на Мадрид. Отново.