Възход на крайната десница в Бавария може да промени германската политика

Крайнодясната „Алтернатива за Германия“ може да унижи съюзниците на канцлера Ангела Меркел на изборите на 14 октомври за най-влиятелното регионално правителство в страната. Изборите може да имат много по-обхватни последици за националната политика, пише Ройтерс.

Очаква се „Алтернатива за Германия“, която се отличава с дръзка антиислямска реторика и атаки към миграционната политика на Меркел, да влезе за първи път в регионалния парламент на Бавария.

Това може да доведе до края на един от железните закони в Германия след войната – почти пълната доминация на регионалната консервативна партия в една от най-богатите и населени провинции. Десетилетия наред тя използва влиянието си, за да се сдобие с власт на национално ниво.

Според допитванията Християнсоциалният съюз (ХСС) ще изгуби абсолютното си мнозинство и ще спечели едва около 35% от гласовете на избирателите. Най-големите победители ще са Зелените и „АзГ“ със съответно 16% и 12-13%.

„Ще създадем проблеми на големите партии. Това ни мотивира. Канцлерът няма какво повече да даде“, каза бизнесменът Волфганг Доернер, който е кандидат на „АзГ“ за баварския парламент пред екзалтирана тълпа от привърженици във втория по големина град в провинция Бавария, Нюрнберг. „Тези избори ще бъдат усетени в Берлин и в Мюнхен“, допълни той пред делегати, предимно мъже, в съвременна концертна зала.

ХСС е губила абсолютното си мнозинство в парламента на Бавария само веднъж от 1954 г., когато през 2008 г. не й достигнаха две места. Делът й от гласове, обикновено около 50%, не е падал под 43 на сто от 64 години.

Ако анкетите се окажат верни, изборите ще нанесат тежък удар на лидера на ХСС Хорст Зеехофер, който подкрепя коалиционното правителство на Меркел в Берлин и заема поста на вътрешен министър.

„АзГ“ вече влезе в националния парламент на Германия миналата година и не е представена само в един от провинциалните парламенти. Но пробивът в Бавария е особено важен заради натиска, на който ще подложи Зеехофер, а следователно и Меркел.

Бавария е входният пункт за голяма част от 1,5 млн. кандидати за убежище, които пристигнаха в Германия в последните три години. ХСС под ръководството на Зеехофер се противопоставяше на имиграционната политика на Християндемократическия съюз (ХДС) на Меркел в опит да неутрализира заплахата от „АзГ“.

Регионалният лидер на крайната десница Мартин Зихерт смята, че партията му ще надмине прогнозите на обществените допитвания.

„Отнасям се предпазливо към анкетите, защото хората опитват да демонизират и стигматизират АзГ. Ние сме лошите и в телефонните допитвания хората не признават, че гласуват за нас“, казва Зихерт.

„Ние не сме крайнодясна партия, представляваме гледната точка на мнозинството по отношение на граничния контрол и исляма, който не принадлежи на Германия“, казва 38-годишният бизнесмен, който има място в Бундестага (долната камара на германския парламент).

Поддръжниците на АзГ в Нюрнберг са съгласни. „Ние просто казваме истината. Не искам страната ми да отиде по дяволите, не искам да се ислямизира“, казва 71-годишният бивш избирател на ХСС Грегор, който отказва да разкрие фамилията си.

От август, когато източният град Кемниц беше връхлетян от най-ожесточените крайнодесни протести в Германия от десетилетия, АзГ е подложена на засилено наблюдение заради обвинения, че подкрепя екстремисти.

Извън конферентната зала 300 протестиращи от движението „Съюз срещу АзГ“ определиха партията като голяма заплаха, особено след като високопоставен представител на консерваторите в Източна Саксония за първи път намекна за възможно споделяне на властта с нея. Меркел и ХСС обаче изключиха подобен вариант.

„Опасявам се, че ХСС и АзГ ще бъдат най-големите партии на изборите и след това ще работят заедно. Те звучат разумно пред хората, но в действителност са радикални и опасни“, казва една от протестиращите Бетина Хек.