Една Германия в навечерието на европейските избори

Налице е растяща спекулация в Германия, че канцлерът Ангела Меркел няма да завърши своя мандат, който продължава до 2021 г., ако сегашната „голяма коалиция“ (Християндемократически съюз {ХДС} и Германска социалдемократическа партия {СДП} – бел.ред.) не се представи добре на предстоящите европейски парламентарни избори.

В такъв случай Меркел може да бъде заменена от лидера на ХДС, но СДП даде ясно да се разбере, че няма да подкрепи Анегрет Крамп-Каренбауер – наследника на канцлера на лидерския пост в дясноцентристката партия, пише в свой анализ Euractiv.

Междувременно, на 30 май, се очаква Меркел да държи реч пред група от Харвардския университет, която се възприема като своеобразното ѝ сбогуване от политиката.

През март 2018 г. ХДС заедно със своята посестрима партия от, Бавария Християнсоциален съюз (ХСС), и СДП се споразумяха по документ от 177 страници, в който се излагат политиките, които новото правителство се ангажира да спазва през следващите четири години. 

След разгорещени дебати коалицията постигна сделка по въпроса.

Основните опозиционни партии са Зелените (Bündnis 90/ Die Grünen), пробизнес формацията Свободна демократическа партия (FDP), и антимиграционната „Алтернатива за Германия“  (AfD), която се превърна в първата крайнодясна партия, която успя да влезе в Бундестага след края на Втората световна война.

Въпреки слуховете за преждевременното оттегляне на Меркел лидерът на ХДС Крамп-Каренбауер заяви, че не планира да притиска своя ментор да напусне канцлерския пост.

„Канцлерът и правителството бяха избрани за един пълен мандат и гражданите с право очакват от тях да се отнесат сериозно с отговорностите, които идват заедно с избирането“, заяви ръководителят на ХДС пред германския вестник Welt am Sonntag.

“Така че отхвърлям възможността да действам преднамерено, за да постигна по-ранна смяна“, добави още Крамп-Каренбауер.

На 16 май тази година Меркел отрече по време на пресконференция в Берлин спекулациите, които допускат нейната кандидатура за председател на Европейския съвет. Тя сподели, че не е „на разположение за други политически постове независимо къде са те, включително в Европа“.

Според последните проучвания ХДС/ХСС получават 28% подкрепа, докато СДП изостава с 15%. Това на практика означава, че „голямата коалиция“ вероятно ще загуби 20% от електората си в сравнение с изборите от 2014 г.

Зелените от Bündnis 90/ Die Grünen вероятно ще се възползват от спада на одобрението при управляващата коалиция. Проучването показва, че те ще успеят да съберат 19% от гласоподавателите, следвани от „Алтернатива за Германия“ и Свободната демократическа партия с по 7%.

Когато става въпрос за критериите на германските гласоподаватели за европейските парламентарни избори, техни приоритети са опазването на околната среда (34% се застъпват за това) и миграцията (32%), посочва проучване на Die Welt.

Въпреки своята икономическа сила и влияние последният път, когато Германия излъчва свой представител за председател на Европейската комисия, е през 1958 г., когато е избран Валтер Халщайн (това е първият председател на изпълнителния орган на Европейския съюз, чийто мандат продължава до 1967 г. - бел.ред.).

Тази своеобразна европейска политическа „суша“ вероятно ще продължи и след предстоящите избори, въпреки че кандидатът за председател на ЕК на най-голямата политическа партия в ЕС е германец – Манфред Вебер, чиято вътрешнополитическа ангажираност е свързана с ХСС.

Германският канцлер посочи в интервю, че гледа със скептицизъм към евентуална кандидатура за председателския пост на ЕК.