Неуспехът на ЕС да се разгърне на Балканите започва да обезкуражава региона

Приповдигнатото настроение в Северна Македония започва да напуска страната заради бавното изпълнение на поетите от Европейския съюз обещания за членство. Отлагането на блока рискува да доведе до сериозни последствия на нестабилните Западни Балкани.

Страните в региона, които бяха обгърнати от кървав военен конфликт след разпада на Югославия, искат отчаяно да се присъединят към ЕС, посочва Bloomberg в свой материал. 

Но на фона на продължаващите битки за власт между служителите на блока в Брюксел повечето държави членки не бързат да приветстват нови членове. В същото време балканските политици се опитват да обяснят това на 18-те милиона жители на региона, които се надяват на по-високи заплати и по-малко корупция, като мнозина вече мислят за емиграция.

„Ако не започнем присъединителните преговори тази година, за мен това ще означава, че нямаме европейска перспектива“, заяви външният министър на Северна Македония Никола Димитров, след като ЕС за пореден път забави взимането на решение за започване на преговорите.

Северна Македония вече направи повече от по-голяма част от страните кандидатки, за да улесни присъединяването си. Тази година страната сложи край на продължилия с години спор за името си със съседна Гърция, който спираше евроатлантическия ѝ път.

Ако Северна Македония не бъде „адекватно“ възнаградена за постигнатия напредък, то тогава „посланието до другите страни в региона ще е ясно – няма на какво да се надявате“, посочва Марко Кмежич, старши изследовател в Центъра за югоизточни европейски проучвания към Университета в Грац, Австрия.

И на този фон напрежението в и между отделните държави в региона ври и кипи.

Антиправителствени протести разтърсиха Сърбия, Албания, Черна гора и Босна и Херцеговина, където все още няма правителство осем месеца след изборите. Отношенията между Сърбия и Черна гора достигнаха до една от най-ниските си точки, откакто двете се разделиха в отделни държави през 2006 г.

Взаимоотношенията между Сърбия и Косово също остават обтегнати. Преговорите за решаване на този конфликт под егидата на Брюксел попаднаха в задънена улица миналата година. Плановете за среща през юли между лидерите на двете страни и френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Ангела Меркел пропаднаха и не бе насрочена нова дата.

Някои страни заявиха, че разбират причините за забавянето на ЕС. Блокът има „лични проблеми, които трябва първо да бъдат решени“, заяви сръбският вицепремиер и външен министър Ивица Дачич пред репортери в понеделник. „Може да отнеме месеци, за да разберем посоката, в която ЕС иска да тръгне“, допълни той.

Но без твърд ангажимент и надзор върху региона анализаторите прогнозират процъфтяването на една нестабилна атмосфера в Западните Балкани. Това от своя страна рискува да задълбочи битките за власт на Балканите между големите световни играчи Русия, Китай, Запада или Близкия изток.

„Регионалната политика е в безпорядък“, посочва Тимъти Лес, проджект лидер на Форума за геополитика към Университета в Кеймбридж. „Виждам още повече политическа несигурност през следващите няколко години и потъване в авторитаризъм, тъй като нервните хора – особено тези в селските райони и работническата класа – изпращат призив за поддържане на реда и сигурността към своите лидери“.