Политолог: Номинацията на Урсула фон дер Лайен реши един проблем, но създаде друг

С номинацията на Урсула фон дер Лайен европейските лидери разрешиха един проблем в Брюксел, но създадоха нов в Берлин, заяви политологът от университета в Дрезден проф. Вернер Патцелт пред БНР.

В Берлин управлява голяма коалиция на консерваторите на канцлера Ангела Меркел със социалдемократите, които се разсърдиха, че номинацията е минала през главите на министрите. Бившият председател на социалдемократическата партия и външен министър Зигмар Габриел обяви, че казусът е достатъчна причина за напускане на кабинета, а бившият председател на Европейския парламент Мартин Шулц видя в задкулисно налагане на решения, които погребват системата на шпитценкандидатите, добавя Патцелт. 

„Между другото - идея именно на Мартин Шулц. Разсърдиха се обаче и действащи политици на социалдемократите“, посочва още експертът.

Той подчертава, че идеята е да се разруши коалицията, обезличила най-старата германска партия.

„Социалдемократите влязоха в поредната голяма коалиция с категоричната заявка, че в средата на мандата, т.е. в края на тази година, ще преразгледат участието си в правителството. Освен това партията продължава да си търси председател след оставката на Андреа Налес и не е в състояние да вземе едно толкова кардинално решение“, добавя още Патцелт.

Щефан Корнелиус, шеф на международната политика във Süddeutsche Zeitung, също смята, че Урсула фон дер Лайен няма да свали правителството. Ако то падне, ще е заради двете партии, които ще запишат поредните катастрофални изборни резултати наесен. Тогава в три източногермански провинции предстоят много тежки регионални избори:

„Съпротивата на социалдемократите срещу Фон дер Лайен е доста лицемерна. Ако трябва да сме честни, канцлерът Меркел отстояваше до последно принципа на водещите кандидати, и макар дълбоко в себе си да не харесва Манфред Вебер, тя държеше на него“, посочва Патцелт, добавяйки: „Номинацията на Фон дер Лайен е по-скоро късмет, отколкото резултат от политическите умения на Меркел. Защото в крайна сметка покерът беше спечелен от френския президент Еманюел Макрон. Той предотврати германския шпитценкандидат, наложи французойка за шеф на ЕЦБ и не на последно място направи услуга на Меркел, като я извади от неудобното положение да не подкрепя искрено Вебер“.

Според Щефан Корнелиус Меркел за пореден път е успяла да разчете правилно ситуацията и се е доверила на инстинкта си, че Фон дер Лайен може да е решението, което ще задоволи ЕНП. Сделката бе постигната в среднощни задкулисни разговори, което също бе остро критикувано.

„Колко нормален е този процес обаче?“, пита Щефан Корнелиус.

„Аз не съм съгласен с тази критика. Решенията в ЕС се взимат на различни нива. Европейският съвет е едно от тези нива. Лидерите са достатъчно демократично избрани и легитимни, за да взимат решения. Освен това решения от този род никога не се взимат в широк формат, какъвто е пленарната зала. Така е и на национално ниво - преди съставянето на кабинет се водят дискусии, и едва след това министрите се подлагат на гласуване в парламента“.

Според него договорите са пределно ясни – Европейският съвет предлага, а Европейският парламент приема или отхвърля.

„А сега ЕП се опитва да преиначи този процес, като казва, Съветът предлага, но ние искаме да кажем на съвета кого да предложи“, коментира още Корнелиус.

По думите на Патцелт що се отнася до задкулисието, трябва да се признае, че в политиката е така. „Просто така се прави политика“.

Според него проблемът обаче е, че на избиратели се предлага идеята, че с гласа си ще изберат председателя на ЕК.

„Обществото беше заблудено и евроскептиците несъмнено ще напомнят при всяка отдала им се възможност, че европейските лидери излъгаха избирателите“, предупреждава политологът.

„Излъгаха ги за шпитценкандидатите - идея, която дойде от Германия и срещна съпротивата на Франция в лицето на президента Еманюел Макрон“,добавя още той.

Мнението на Корнелиус от друга страна е, че взимането на демократични решения в Европа става все по-трудно.

„Така беше сега, така беше при съставянето на правителството в Берлин, виждаме го и в Италия, така продължава да бъде и при сагата Brexit”, коментира още той.