Норвегия прави крачка напред към по-чисто бъдеще с проект за улавяне на въглерод

Норвежки проект, насочен към съхраняване на милиони тонове въглеродни емисии под Северно море, получи зелена светлина в четвъртък (5 септември), когато някои от най-големите индустриални играчи в Европа подписаха предварителни споразумения, пише Euractiv.

По време на конференция на високо ниво, свързана с технологията за улавяне и съхранение на въглерод (CCS), съорганизирана от правителството на Норвегия и Европейската комисия (ЕК), седем компании, включително производителят на метали ArcelorMittal и Heidelberg Cement, подкрепиха проекта „Северно сияние“.

Планът на държавния норвежки гигант Equinor (наричан преди Statoil) и партньорите му Shell и Total „Северно сияние“ цели да се превърне в „първото трансгранично съоръжение за съхранение на въглероден диоксид“ в света, споделя изпълнителният директор на Equinor Елдар Сетре.

С все още прясно мастило по страниците на меморандума за разбирателство, екипът на проекта за CCS се надява, че ще убеди правителствата да инвестират в плана и ще му позволи да се развие до търговски размери.

Мащабируемостта се оказа непреодолима пречка за други предприятия за улавяне и съхранение на въглерод досега, а други финансови потоци от донори като Европейския съюз (ЕС) се оказаха трудни за осигуряване или използване изцяло.

Норвежкото правителство от своя страна призна значението на ангажимента на индустрията. Министърът на петрола и енергетиката Кел-Бьорге Фрайберг посочи пред репортери, че "това е правилната стъпка в тази посока".

По време на конференцията Фрайберг заяви, че CCS ще бъде от съществено значение за пазара на труда през следващите години и е „необходим за запазване на работните места в общество с ниски нива на емисии“. Той обаче добави, че планът все пак ще се изправи пред финансови, правни и социални предизвикателства.

CCS в никакъв случай не е евтин. Прогнозите през 2016 г. показват, че за създаването на пълномащабната верига ще са необходими поне 1 млрд. евро. Ако всичко върви по план, проектът може да бъде разработен до 2024 г. 

Понастоящем разходите за намаляване на емисиите достигат 100 евро на тон, докато системата за търговия с емисии на ЕС успява да увеличи цената на въглерода до около 25 евро. Тази пропаст се оказва трудна за преодоляване.

Планът

Проектът „Северното сияние“ включва улавянето на въглеродните емисии още при източника - от промишлени инсталации като стоманодобивни и циментови заводи, транспортирането им с кораб до офшорни обекти и съхраняването им под морското дъно.

Подготвяйки се за частта за съхранението на емисиите, Equinor проучва места, които биха могли да послужат най-добре за тази задача.

Норвегия не е единствената страна, която обмисля да превърне Северно море в център за съхранение на въглерод. Изпълнителният директор на Port of Rotterdam Алард Кастелейн обясни, че Холандия, разработваща проекта „Портос“, не гледа на Equinor като на конкурент.

„Не искаме да завладеем света, както сме се опитвали през Средновековието. Има толкова много въглерод за улавяне“, каза Кастелейн по време на конференцията. Equinor се надява да улови пет милиона тона емисии, докато проектът в Ротердам може да поеме 10 милиона тона въглероден диоксид

„Портос“ до голяма степен притежава еднакви характеристики със „Северно сияние“, тъй като предвижда да се улавят емисиите от огромния масив индустриални обекти, събрани около най-голямото пристанище в Европа, които ще се съхраняват в стари газови находища.

Холандският проект обаче се различава по това, че ще използва тръбопровод за транспортиране на емисиите. Освен това ще преразпредели част от емисиите в парници, което би трябвало да стимулира растежа на растенията.

Според Кастелейн разкри, че планът за ‚Портос“ е да се свърже системата с Белгия и може би дори с Германия.

Иновативно финансиране

ЕС наскоро потвърди, че CCS ще са необходими, за да може блокът да постигне целите си в областта на климата, и по-специално за достигането на въглероден неутралитет до 2050 г.

Еврокомисарят по климата Мигел Ариас Канете заяви на конференцията в Осло, че CCS е „реалистично решение“ за стоманодобивната и циментовата индустрия, като повтори, че изпълнителната власт на ЕС се ангажира да финансира иновативни технологии.

Кристиан Холцлайтнер, служител на ЕК, обясни, че една от целите на фонда е „да ви накара да инвестирате сега. Не след десет години. „Освен за подпомагане на самата технология, финансирането може да се използва за покриване на оперативните разходи.

Холцлайтнер добави, че Комисията си е извела „поуки“ от своя предишен фонд NER300, който не успя да предостави пари на нито един от бъдещите си кандидати. Одиторите на ЕС заключиха миналата година, че до голяма степен не са изпълнили целите си.

Но NER300 разглежда почти изключително разходите за намаляване на проектите, докато Фондът за иновации ще анализира пет критерия, които обхващат по-широк спектър от фактори. Поканата за кандидатстване ще стартира догодина.

Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) също участва в проекта. Вицепрезидентът Андрю Макдауъл заяви, че кредитната институция е определила CCS като приоритет и това ще представлява „съществена част от нашия бизнес“.

Макдауъл предупреди, че пътят няма да бъде лесен, тъй като проектите все още ще трябва да се справят с въпроса за дългосрочната отговорност и застраховането срещу изтичане на емисии.

Понастоящем ЕИБ актуализира политиката си относно енергията, а проектът на предложението предлага да се премахне цялото финансиране за проекти, свързани с изкопаеми горива. Планът също така предлага на по-бедните държави от ЕС да се предоставят по-високи нива на финансиране.

Акционерите се събират следващата седмица, за да обсъдят проекта, като окончателното решение се очаква да бъде взето през октомври.