Британските клирингови къщи ще действат като институции от трета страна след Brexit

Съветът на Европейския съюз (ЕС) прие преработени правила за клиринговите къщи на единния пазар.

Новата рамка определя как да бъде упражняван надзор над клиринговите къщи от ЕС и от трети държави занапред, като се взема специално предвид въздействието на Brexit върху европейската финансова система.

Правилата ще се прилагат чрез преразглеждане на Регламента за европейската пазарна инфраструктура (EMIR), съобщават от пресслужбата на Съвета.

Клиринговите къщи или централните контрагенти (ЦК) улесняват трансакциите с ценни книжа и деривати чрез централизиране и стандартизация на всички стъпки, които водят до плащането. Те поемат и риска от контрагента, като се намесват между продавача и купувача, с което дават гаранции за изпълнението на сделката, посочва се в съобщението.

В момента има 16 ЦК, които са установени и лицензирани в ЕС. Още 33 ЦК от трети страни са признати съгласно разпоредбите за еквивалентност на Регламента за европейската пазарна инфраструктура, което им позволява да предлагат услуги в ЕС. След Brexit трите ЦК, които са базирани във Великобритания, дефакто ще станат ЦК от трета държава.

Целта на реформата е да се засили надзорът на ЦК, за да се вземе предвид разрастването на клиринга в Европа и задълбочаването на неговата сложност и трансгранично измерение. С предложението се въвежда единен механизъм в рамките на Европейския орган за ценни книжа и пазари, който обединява опита и познанията в областта на надзора на ЦК и гарантира по-тясното сътрудничество между надзорните органи и централните банки, отговорни за паричните единици на ЕС.

След подписването на текста в Страсбург през седмицата след 21 октомври регламентът ще бъде публикуван в Официален вестник на 24 октомври и ще влезе в сила 20 дни по-късно.