Предсрочните избори във Великобритания могат да променят страната

Това беше седмицата, в която Великобритания трябваше да напусне ЕС. Вместо това страната е напът да се насочи към урните за трети път в последните четири години. Обещанието на Борис Джонсън да осъществи на всяка цена Brexit до 31 октомври не беше спазено. Въпреки че се завърна от Брюксел със споразумение, което спечели първоначалната подкрепа на парламента, премиерът вместо това заложи на избори през декември, пише Financial Times в редакционен коментар.

Имаше много моменти в процеса на Brexit, при които Обединеното кралство се нуждаеше от избори. По ирония на съдбата сегашният не е един от тях. Джонсън, макар да няма мнозинството, необходимо да ръководи страната в дългосрочен план, все още не е претърпял поражение, което да не позволи сделката за Brexit да стане закон. Британските гласоподаватели не бива да имат илюзии, че времето на изборите бе определено в полза на Консервативната партия, а не от блокирането на Brexit от парламента, както твърди Джонсън.

Но нови избори щяха да бъдат необходими за управление след Brexit, а не непременно за сключване на самата сделка. Предполагаемите опасения на Джонсън, че парламентът ще отхвърли сделката му, бяха преувеличени. Всеки опит на опозицията да принуди Великобритания да приеме митнически съюз с ЕС можеше да бъде париран чрез избори, ако се приеме, че избирателите биха върнали Джонсън отново на власт с мнозинство.

Въпреки всичко тези избори могат да бъдат най-важните след края на Втората световна война. Те биха могли да определят дългосрочните търговски и политически отношения с Европа, както и тези от областта на сигурността, а също така и бъдещето на съюза между Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия. Междувременно победа за лейбъристката партията може да доведе до мащабна промяна в посока държавна намеса в икономиката и загърбване на жизненоважните отбранителни отношения със САЩ.

Великобритания има нужда от кампания, която отразява важността на решението. Политическите партии трябва да формулират визия за модела на икономиката и мястото на Великобритания в света. Това означава да се предостави план за отношения с ЕС, който поддържа тесни връзки с блока.

Джонсън ще се бори с Brexit партията по време на изборите и ще бъде изкушен да възприеме популистки послания, за които по-късно ще съжалява. В момент на висока поляризация, представянето на изборите като „народът срещу парламента“ би било подстрекателско. То вероятно би компрометирало и способността му да управлява ефективно. Вместо повторение на тактиката, спечелила референдума за излизане от ЕС и увредила репутацията на Великобритания като честно управлявана страна, политиците трябва да бъдат ясни относно разходите за типа Brexit, който застъпват.

Изборите може да бъдат доминирани от Brexit, но кампанията трябва да отговори на други основополагащи въпроси за посоката, по която Великобритания поема през следващите пет години. Обществените услуги са раздути до пръсване. Назрява зимна криза в Националната здравна служба. Някои от ангажиментите на Лейбъристката партия, като например свеждането на нетните въглеродни емисии на Обединеното кралство до нула до 2030 г., ще изискват трансформация на икономиката. Съсредоточаването единствено върху осъществяването на Brexit би било грешка.

Трудно е да се сетим за по-обезсърчаващ избор на лидер от този между Борис Джонсън и Джеръми Корбин. Но тези избори ще бъдат необичайно открити и трудно предвидими. В някои части на страната те може да се превърнат в състезание между четирима - консерваторите, лейбъристите, либералдемократите и партията Brexit. Гласоподавателите заслужават честна кампания, която представя истинските избори пред Великобритания.