Европейската сметна палата иска по-строги изисквания за националните бюджети в ЕС

ЕС трябва да повиши допълнително правните изисквания към националните бюджетни рамки и по-добре да наблюдава прилагането им от държавите в общността. Това се посочва в представен днес доклад на Европейската сметна палата (ЕСП).

Според палатата в няколко аспекта тези изисквания са по-слаби от международните стандарти, а Европейската комисия няма достатъчно информация за това дали държавите ги прилагат правилно. Одиторите предупреждават за риска от разминаване между оценките на Комисията и тези на независимите фискални институции (НФИ) относно изпълнението на фискалните правила на ЕС от държавите членки, както и за ограничената ефективност на Европейския фискален съвет поради факта, че той не е напълно независимо от Комисията, посочват още от палатата.

Според ЕСП в усилията си да преодолее първопричината за финансовата криза и да подобри фискалното управление, особено в еврозоната, Комисията реши да допълни фискалната рамка на ЕС с обвързващи национални разпоредби. Тя поиска от държавите членки, наред с другото, да създадат НФИ, национални фискални правила и многогодишни бюджетни рамки. Одиторите провериха дали изискванията на ЕС са укрепили националните бюджетни рамки и дали Комисията прави оценка на тяхното прилагане от държавите членки.

„Законодателните действия на ЕС дадоха тласък за укрепване на фискалните политики, провеждани от държавите членки“, заяви Михаилс Козловс — членът на ЕСП, отговарящ за доклада. „Правните разпоредби на ЕС за националните бюджетни рамки обаче са фрагментирани и могат още да се подобрят“.

Броят на националните фискални правила и на независимите оценители се е увеличил значително от 2011 г., когато бяха определени минимални изисквания за бюджетните рамки на държавите в ЕС. Проверката на ЕСП е показала, че някои изисквания не съответстват на стандартите, определени от МВФ и ОИСР, особено за средносрочните бюджетни рамки и независимото оценяване, посочва БТА. Ако предложените нови правила в тази област бъдат приети, ще бъдат преодолени много от установените слабости, но не всички, се посочва в доклада.

Комисията се е забавила с проверката за съответствие на националното законодателство с изискванията на ЕС включително и по причини извън нейния контрол. Нейните оценки за това как държавите действително прилагат изискванията или все още не са направени, или са направени твърде рано, за да имат значение. Затова те са с ограничена информативна стойност. Наблюдението на ЕК се основава на данните, предоставени от държавите, като повече тези данни са за институционалната структура и по-малко към действителното действие на бюджетните рамки, отчита палатата.

Т. нар. независими фискални институции проверяват дали държавите спазват националните фискални правила, а някои проверяват и съответствието им с фискалните правила на ЕС. Когато е било проверявано и спазването на европейските правила, ЕК и независимите оценители понякога са стигали до различни заключения. Една от причините е, че ЕК може да приема "извънредни обстоятелства" като основание за смекчаване на изискванията за коригиране към държавите, които все още не са постигнали своите средносрочни бюджетни цели.

В доклада се добавя, че създаването на Европейски фискален съвет (ЕФС) за оценка на фискалната рамка на ЕС и на това дали фискалната позиция на равнището на еврозоната и на национално равнище е подходяща, е било добра стъпка. Необходимо е повишаване на ролята и независимостта на ЕФС, защото засега ЕК може безусловно да не вземе предвид неговите предложения и препоръки.

Сметната палата препоръчва на ЕК да преразгледа изискванията към националните бюджетни рамки, като отчита международните стандарти; да се уверява в изпълнението на бюджетните рамки; да подобри сътрудничеството независимите оценители, за да се намалят различията в оценките за съответствие; да укрепи Европейския фискален съвет.

Държавите в ЕС запазват своята самостоятелност по бюджетните политики, но съгласуването на политиките е необходимо, за да се избегне разпространението на отрицателните последици и заплахите за паричната стабилност в еврозоната, пояснява палатата. Комисията оценява съответствието на проектобюджетите и програмите за стабилност на държавите в ЕС с общите правила. Националните бюджетни рамки се състоят от договорености, процедури, правила и институции, на които се основават бюджетните политики, в т. ч. статистиката, прогнозите, годишното бюджетиране, средносрочните бюджетни рамки, независимите фискални институции, фискалните правила и механизмът за корекции, пише в съобщението.