Европейските лидери се споразумяха по политиката за климата

Евролидерите са постигнали споразумение по политиката на ЕС за климата, съобщи председателят на Европейския съвет Шарл Мишел.

„Споразумение за климатична неутралност до 2050 г. Европейският съвет се договори за тази важна цел", написа той в Twitter.

Полша, която е силно зависима от производството на електроенергия от въглища, не пожела да поеме засега ангажимент, но и не блокира финалното решение. Според източници случаят с Полша ще бъде разгледан отново през юни 2020 г., съобщава БТА, позовавайки се на агенция Франс прес.

Полският премиер Матеуш Моравецки каза, че след трудни преговори е договорил да бъде направено изключение за неговата страна, предаде Ройтерс.

Той добави, че е обещано щедро финансиране за икономическия преход в регионите, които ще бъдат най-засегнати от отказването от изкопаемите горива и че ЕС изрично е признал ядрената енергия за допустимо средство в намаляването на емисиите.

Чехия оказа силен натиск за запазването на ядрената енергетика.

Емисиите на ЕС намаляха през последните две десетилетия, но все още представляват 9,6 процента от въглеродните емисии в света, показва европейски доклад от 2018 г.

Чехия и Унгария се отказаха от възраженията си за крайното споразумение, след като получиха гаранция, че ядрената енергия ще бъде призната като начин за намаляване на емисиите на парникови газове.

По информация на ТАСС Франция и България са сред страните, които са изразили намерение да продължат да използват атомна енергия.

Споровете между европейските лидери се водиха ден след като Урсула фон дер Лайен, новата ръководителка на Европейската комисия, предложи инвестиционен план в размер на 100 милиарда евро за постигане на нула нетни емисии на парникови газове до средата на века. Тя сравни този план със стъпването на човек на Луната.

Фон дер Лайен каза, че сделката, договорена тази нощ от държавните глави и правителствените ръководители на 27 държави от ЕС, е достатъчна за ЕК да започне да изготвя конкретни законодателни мерки за блока за следващата година.

„Признаваме, че преходът е голям за Полша", каза Фон дер Лайен, но добави, че ЕК няма да променя графика си.

Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че е доволна от резултатите. „Няма разцепление в Европа на отделни части, но една държава членка се нуждае от повече време да види как ще приложи" споразумението, каза тя.

Чехия и Унгария искат да инвестират в ядрена енергия и извоюваха точка в заключителния документ, която изрично признава правото им да го направят, въпреки съпротивата на Австрия, Люксембург и Германия.

„Всяка страна може да реши какъв да бъде националният й енергиен микс. За Австрия ядрената енергия не е безопасен и устойчив източник на енергия", каза канцлерът Бригите Бирлайн.

Полша поиска по-конкретни гаранции за финансирането на енергийния преход, включващ отказване от изкопаемите горива, в бюджетната рамка за 2021-2027 г., което е още една трудна тема за дебат в ЕС.
Нетни платци като Холандия обаче бяха категорични, че няма да предоставят повече средства, ако Варшава не поеме твърд ангажимент към амбициозната цел в сферата на климата.

Европейските лидери също така са подкрепили единодушно идеята да бъдат въведени мита върху внасяните продукти от трети страни, които не спазват същите екостандарти като европейските, съобщиха от Елисейския дворец, цитиран от Франс прес.

Европейската комисия ще разработи през идните месеци нормативен акт за прилагане на този финансов механизъм, който е част от програмата „Зелен пакт" на новата ЕК, добавиха от Елисейския дворец.