Суровините продължават да мъчат стоманодобивната промишленост в Европа

Състезание при никела

Никелова руда, използвана в производството на неръждаема стомана, също е във фокус. През последните години Индонезия масово увеличава производството на неръждаема стомана, възползвайки се от факта, че добива около една четвърт от никеловата руда в света.

Ситуацията стана толкова сериозна, че миналия месец ЕК подаде жалба срещу Индонезия. 

„Производителите на стомана в ЕС са под силен натиск и страдат от последиците от глобалния свръхкапацитет и едностранните търговски ограничения“, посочва Сесилия Малмстрьом, еврокомисар по търговията по това време.

„Ограниченията за износа, наложени от Индонезия, излагат на риск допълнителните работни места в стоманодобивната промишленост на ЕС“, добавя тя.

Европейската стоманодобивна промишленост казва, че Индонезия използва ограниченията за износ на никел, за да отслаби европейската конкуренция.

„Индонезия седи на огромни количества никел, те създадоха изцяло експортно ориентирана промишленост от неръждаема стомана“, заявява Аурелио Бракони, старши мениджър по суровините в Европейската асоциация на стоманодобивната промишленост Eurofer.

Индонезийският износ на неръждаема стомана превърна страната от малък износител преди две години до втория най-голям износител в света и най-големият за ЕС.

През цялото време тя осъществява строг контрол върху износа на никелова руда, което затруднява производството на неръждаема стомана в други страни.

Очаква се капацитетът на страната да нарасне до над 11 милиона тона до 2025 г., въпреки че търсенето на вътрешния пазар се изчислява на едва 200 000 тона през 2018 г.

Защитното мерки на Комисията са свързани със следене на ситуацията на пазара на стомана. Но по времето, когато бяха гласувани и пуснати в действие преди две години, Индонезия не изнасяше неръждаема стомана, така че страната не беше включена в прегледа.

Коксуващите се въглища

Никеловата руда не е единствената суровина, която европейската стоманодобивна промишленост се мъчи да си набави. Коксуващите се въглища, които се използват за производство на стомана в кислородни пещи, също предимно се внасят. Този специфичен вид въглища представлява много малка част от общия добив на въглища. Но това е важно за процеса на производство на стомана.

Тъй като те са важен и оскъден елемент за стоманодобивната индустрия в Европа, ЕК ги постави в списъка на „критичните суровини“. Но през 2017 г. Комисията го премества в друг списък с „гранични“ материали, които могат да бъдат премахнати на по-късен етап.

Сега стоманодобивната промишленост се опасява, че е възможно този тип въглища да бъдат премахнати изцяло, когато списъкът бъде актуализиран през март догодина.

„Коксуващите се въглища остават критичен материал за стоманодобивната промишленост в краткосрочен план“, казва Бракони, добавяйки: „Може би през следващите 10 до 15 години може да има нови технологии, които да ги заменят, но засега ни трябват“.

Полша е единственото място в Европа, което добива коксуващи се въглища с по- значителен капацитет, въпреки че Австрия разполага с малка мина. По-голямата част се внася от други места по света. А с търговското напрежение и икономическите негативни тенденции, застрашаващи предлагането на суровини, внезапното изместване на ситуацията с вноса може да означава, че стоманата вече няма да е достъпна за европейското строителство.

Китай е най-големият производител на коксуващи се въглища, като страната стои зад повече от половината от световните доставки. Австралия произвежда 15%, а Русия и САЩ - по 7%. Производството на коксуващи се въглища в ЕС представлява едва 1% от световното производство. Голяма част от вноса за ЕС идват от Австралия, Русия и САЩ.