Защо Полша не може да изостави въглищата до края на това десетилетие?

Полша планира да инвестира сериозно във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Днес страната разполага с повече инсталиран капацитет на вятърни мощности (5,8 ГВт), отколкото Дания – 5,5 ГВт. Благодарение на амбициозната програма за разгръщане и развитие на слънчева енергия, която стартира миналото лято, над 100 000 заявления вече са подадени и се очаква подобен брой да бъдат приети до края на годината, пише в коментар за Energy Post полският евродепутат Анна Залевска.

Програмата спомага за увеличаване на общия инсталиран капацитет на слънчева енергия в Полша до 2,1 ГВт, което представлява 170% ръст спрямо предходната година. Очаква се този капацитет да нарасне още повече до края на годината.

Според Залевска това показва, че Полша възнамерява да модернизира своя енергиен микс в съответствие с международните си ангажименти и целите за климата, приети единодушно на срещата на върха на Европейския съвет. По нейните думи обаче Полша и други държави членки на ЕС имат правото да очакват солидарност от техните европейски партньори. 

„Ние не можем да загърбим въглищата напълно от енергийния ни микс при сегашния им дял от над 70% само за едно десетилетие. Това е просто нереалистично от гледна точка на икономиката и сигурността на доставките. Трябва да можем да продължим със собствено темпо поради нашите уникални исторически обстоятелства“, изтъква Залевска.

Общите инвестиционни нужди само за производство на електроенергия в Полша за постигане на въглероден неутралитет са оценени на 179-206 млрд. евро. Настоящото предложение на Европейската комисия (ЕК) за европейския закон за климата, във връзка с целта за намаляване на емисиите на въглероден диоксид с 55% към 2030 г., се очаква да увеличи цената на квотите за въглеродни емисии до над 75 евро за тон, припомня Залевска.

„При този сценарий общата стойност на квотите за закупуване от страна на енергийния сектор на Полша до 2030 г. се оценява на приблизително 68,5 млрд. евро. Това означава, че в сравнение с базовия сценарий (настоящата цел за намаляване на емисиите с 40% до 2030 г.) само закупуването на квоти за емисии ще създаде приблизително 30 млрд. евро допълнителни оперативни разходи за енергийния сектор на Полша“, изтъква още полският евродепутат.

По този начин, вместо да изразходват средства за изграждане на нови нисковъглеродни активи, енергийните компании ще трябва да разпределят ресурсите си, за да уредят квотите си за емисии и да поддържат работата на въглищните мощности, които поради енергийната структура на Полша не могат да бъдат променени, камо ли затворени „за една нощ“.

Само като се вземат предвид горепосочените оценки, може да се изгради един по-реалистичен поглед върху предлаганите понастоящем механизми за компенсиране на енергийните компании в рамките схемата на ЕС за търговия с емисии, като например Фонда за модернизация или Фонда за справедлив преход. При сценария на по-високи цени на въглеродните квоти пакетът на Полша от Фонда за модернизация ще възлиза на около 6,7 млрд. евро, което означава, че за да получи страната пълно обезщетение само за допълнителните оперативни разходи около амбициозната политика в областта на климата, помощните средства трябва да бъдат увеличени около пет пъти.

Средствата от Фонда за справедлив преход за Полша се очаква да достигнат 8 млрд. евро. Предвид огромния мащаб на предизвикателствата двата фонда са до голяма степен недостатъчни, за да осигурят истински преход.

Залевска смята, че ЕС не разглежда Полша от нейната по-различна отправна точка относно прехода, като я сравнява с Германия, в която през 2019 г. делът на ВЕИ достига приблизително 40% от производството на електроенергия в страната, докато въглищата са отговорни за около 28% от генерираното електричество.