COVID кризата се оказа възможност за ВЕИ сектора

Разпространението на новия коронавирус се отрази сериозно върху енергийния пазар на Европа, пише в анализи на Европейската комисия за развитието на сектора през второто тримесечие. В същото време обаче кризата се оказва възможност за развитието на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ).

На този фон намалява и производството на електроенергия, но основно това е факт за базовите централи. Производството на електроенергия от въглища например е намаляло с 34% на годишна база. Производството на ядрените централи намалява със 17 на сто.

На този фон ВЕИ централите записват ръст от 43% в общия дял произведена енергия.

Подобни са данните и на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за България - свиване на дела на базовите мощности и ръст на възобновяемите източници.

В целия ЕС има възход на водноелектрическите централи и рекордно високо производство от соларните панели. Така въглеродният отпечатък на ЕС от производството на електроенергия намалява с 25% на годишна база за второто тримесечие, а прогнозите са за сериозно намаление на емисиите въглероден диоксид през 2020 година.

Намаленото потребление оказва влияние и върху цените на електроенергията в посока надолу. За страните от Югоизточна Европа (България, Хърватия, Гърция и Сърбия) през второто тримесечие на годината средната цена на едро е около 30 евро за мегаватчас, докато за същия период на 2019 година беше 60 евро.

Статистиката на ЕС дава обяснение и на свиването на традиционния износ на електроенергия от България към Гърция. През този период в южната ни съседка започва мащабно преминаване от лигнитни въглища на газ за производството на електроенергия. Така цената в Гърция е по-ниска, а с намаленото потребление местните производители успяват да покрият търсенето.

Цената на борсата в България намалява с 36% на годишна база, докато в Гърция намалението е почти двойно, сочат още данните на ЕС.

През следващите месеци енергийният пазар ще бъде под влияние на продажбите на електромобилите в Европа. Статистиката на ЕС показва, че през второто тримесечие на годината намаляват продажбите на конвенционалните бензинови и дизелови двигатели, но има ръст от 7,2% на годишна база за електромобилите. За сравнение, ръстът в САЩ е едва 1,4 на сто, а в Китай - 4,3%.

По отношение на природния газ пандемията е свила с между 20 и 30% потреблението на суровината през април в много от държавите в ЕС, сочат още данните. Съответно и цената на природния газ намаля значително, но след това се наблюдава възстановяване през юни, което е разхлабването на мерките около COVID.

През май цените в много от хъбовете в Европа се оказаха по-ниски от техните конкуренти в САЩ и част от доставките на втечнен газ са отказани, става ясно още от статистиката.

Русия остава основен вносител на природен газ с 42% от общия внос на суровината в ЕС. Данните показват, че транзитът през Украйна намалява с 47%, а основната част от руския газ влиза в Европа през "Северен поток". През "Турски поток" са минали 1 млрд. куб. метра, което е 3% от общия внос на руския природен газ в Европа.

Към края на юни 80% от капацитета на газовите хранилища в Европа е запълнен, което е най-високото ниво за последните девет години.