Турция протяга ръка за преговори с ЕС

Турция изтегли кораб за проучване на енергийни находища от Източното Средиземноморие и подчерта уважението си към немюсюлманските общности в опит за протягане на ръка за преговори към европейските лидери, които ще обмислят по-тежки санкции срещу Анкара идната седмица, предава Bloomberg.

Жестовете са част от по-широка поредица от ходове, които целят да подобрят атмосферата преди срещата на лидерите на ЕС на 10 декември, на която те трябва да обсъдят реакцията си на турските действия във води, за които претендират и страните членки на блока Кипър и Гърция. Макар да предупреди срещу налагането на допълнителни санкции от ЕС, Турция вече изрази готовност да предприеме мерки за изграждане на доверие и да започне преговори с Гърция по териториалните спорове, а неотдавна изпрати пратеник в Брюксел в усилията си за намаляване на напрежението.

Турското министерство на енергетиката потвърди в публикация в Twitter в понеделник, че корабът „Оруч Рейс“ е бил върнат у дома.

Европейските лидери настояха и за по-голяма толерантност в населената предимно с мюсюлмани Турция към други религии, а в неделя говорителят на президента Ибрахим Калин и правосъдният министър Адулхамит Гюл се срещнаха с религиозни лидери и ръководители на фондации на немюсюлмански малцинства, за да ги уверят, че правителството ще работи за разрешаването на проблеми, свързани с църквите, училищата и имотите им.

САЩ и ЕС притискат Турция да отвори отново и теологичното училище Халки, в което са се обучавали поколения църковни лидери, включително патриарх Вартоломей I, глава на Гръцката православна църква в Истанбул. Училището получи забрана да приема нови кандидати през 1971 г., а през 1985 г. беше затворено, след като всички оставащи ученици се дипломираха.

До момента ЕС не е склонен да ограничи твърде сурово дейности в Турция, които смята за спорни, защото страната действа като преграда срещу притока на бежанци от Близкия изток. През февруари блокът наложи замразяване на активи и забрани за пътувания на двама служители на Turkish Petroleum в отговор на турските проучвания за природен газ край бреговете на Кипър. Кипърско предложение за разширяване на черния списък е замразено от юни насам.

Срещата през декември беше насрочена, след като Кипър се съгласи през октомври, да отмени санкциите на ЕС срещу Беларус заради спорни президентски избори, но при условие, че блокът обсъди по-категорична позиция срещу Анкара.

Оттогава Турция разгневи още повече ЕС, като отвори отново призрачния град Вароша в контролираната от турците част от Кипър и прие Ердоган там. Районът беше изоставен и отцепен от навлизането на Турция в северната част на Кипър през 1974 г. след опит за преврат, при който военната хунта в Атина искаше да присъедини острова към Гърция.

Гърция призова Германия, Испания и Италия да спрат да изнасят подводници, фрегати и друго военно оборудване за Турция, която иска да развие отбранителната си индустрия, за предпочитане чрез сътрудничество със съюзниците от НАТО. Анкара настоява Франция да приеме съвместно производство на ракетите Eurosam, а Германия са предостави двигатели и трансмисионни системи за първия създаден в страната боен танк на Турция.

„Все още има опит за получаване на отговор от германските власти относно разрешителните. Ако някой ни наложи ембарго, това ще ни стимулира да произвеждаме наша отбранителна техника и няма да има никакви други последици освен тази“, заяви турският вицепрезидент Фуат Октай пред парламентарна комисия миналия петък.