Върховенството на закона се влошава в България на фона на пандемията

В доклада се изразява загриженост заради атаките над журналисти в България, като се описват случаите на арестувания и бития по време на антиправителствените протести Димитър Кенаров и нападнатата от привърженици на ГЕРБ Полина Паунова. Един от нападателите на Паунова е идентифициран заради медийния натиск, но след споразумение е осъден на 2 г. условно.

Подчертават се и проблемите със свободата на изразяване, като се дава пример с повдигнатите обвинения срещу председателя на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Сербезова във връзка с предупрежденията ѝ за приближаваща криза с доставките на медикаменти при първата вълна на пандемията. Действията на прокуратурата са широко критикувани и се разглеждат като опит за по-широк натиск и сплашване на обществеността.

Народното събрание на България наскоро прие и някои съмнителни законодателни практики, водещи до значително влошаване на качеството на изменените правни актове. Сред тях е изготвянето на законови актове без публична консултация, честите законови промени чрез поправки в преходни и заключителни разпоредби на други закони, уреждащи напълно различни правни въпроси, формални причини за промени в наказателното законодателство, лошо качество на мотиви и доклад за въздействие на вносителите на  законови промени и др.

В доклада се подчертава, че Комисията за защита срещу дискриминация не демонстрира достатъчна независимост, капацитет и правомощия. Няма и прозрачна процедура за подбор на членовете на Комисията, а организациите на гражданското общество нямат никакво влияние върху процедурата.

Отбелязва се и въведеното извънредно положение заради коронавируса, което впоследствие беше променено на извънредна епидемична ситуация, заради която могат да се спират или ограничават различни дейности, да се ограничава движението вътре в страната, да се ограничава влизането в страната.

В документа се подчертава, че по време на извънредното положение бяха временно спрени процесуалните срокове във всички съдебни, арбитражни и изпълнителни производства с изключение на наказателното производство, производствата по европейска заповед за арест и производства, свързани с принудителни мерки. На практика много съдилища започнаха да използват Skype за провеждане на открити съдебни заседания по дела, които не са спрени и не могат да бъдат отложени.

Срив във върховенството на закона в Европа

Демокрацията и върховенството на закона претърпяват тежък удар в голям брой европейски държави на фона на пандемията, посочва се в доклада. Сред най-тревожните констатации са нарастващият натиск върху свободата на медиите и гражданското общество.

Политическият натиск върху медиите достига тревожни равнища в Чехия, Унгария, Полша и Словения. Тормозът и нападенията срещу журналисти също са все по-често срещани.

Констатира се увеличаване на бариерите пред хората, които търсят правосъдие, като ситуацията се изостря заради приетите в страните противоепидемични мерки. Увеличават се опитите в страните, управлявани от правителства с авторитарен характер, за укрепване задържането на власт и ограничаване на критиките към същите правителства. Правителствата в тези страни използват пандемията като оправдание за отслабване на демократичните стандарти, справедливостта и независимостта на правосъдието.

Докладът също така разкрива пропуски в антикорупционната рамка в България, Франция, Унгария, Ирландия и Полша, както и слаби проверки за балансиране на изпълнителните правомощия в няколко държави. Това прераства в нискокачествено законотворчество.

Тласъкът към по-голяма цифровизация на правосъдието е положителна тенденция, която може да помогне за подобряване на ситуацията в страните, където правосъдната система отдавна е под напрежение, например Италия и Испания. Другото положително е, че все повече държави в ЕС се противопоставят на речта на омразата и дезинформацията чрез кампании, макар че някои държави продължават да отиват твърде далеч в опита си да ограничат законната свобода на словото.