Теодор Стойчев: Европейската прокуратура ще запълни пропуски в борбата с корупцията

Работата на Европейската прокуратура започна официално на 1 юни, като нейна основна цел е да се предпазят финансовите интереси на страните от Европейския съюз. В прокуратурата, която беше създадена по предложение на Европейската комисия под председателството на Жозе Мануел Барозу през 2013 г., участват 22 държави от ЕС.

„Става дума за огромни средства, които се инвестират в държавите членки, и имаме нужда от подобен орган. Когато става въпрос за нарушаване на финансовите интереси на ЕС, националните разследващи могат да действат само в дадената държава – ако измамата обхваща няколко държави, те нямат правомощия. Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) от своя страна не може да се явява в съда и няма правомощията на прокуратура. Тази дупка се запълва в момента от Европейската прокуратура“, уточни Стойчев.

Ръководителят на Бюрото на Европейския парламент в България подчерта няколко пъти, че прокуратурата ще се занимава с измами, корупция и пране на пари, свързани единствено с европейски средства.

И обикновени граждани, и юридически лица ще могат да подават сигнали за измами на интернет страницата на прокуратурата на всички европейски езици, включително български. Сигналите не могат да бъдат анонимни.

„Не е задължително да са събрани достатъчно доказателства, за да бъде изпратен сигнал: това е работа на прокуратурата, но трябва да бъдем сигурни в съмненията си за измами с евросредства“, обясни Стойчев.

Той предупреди, че ще се носи наказателна отговорност за фалшиви сигнали.

Ако кворумът на прокуратурата прецени, че има достатъчно доказателства за измама, случаят ще се изпраща на националните съдилища, където е извършена измамата, без това да хвърля сянка върху процеса.

„Върховенството на закона е основополагащ принцип на ЕС. Ще видим как ще работи процедурата с националните съдилища - те имат компетенцията да разгледат съответния случай“, каза Стойчев и напомни, че Европейският съд също има наблюдателна функция и може да коригира процеса.

Всяка една държава участва с по един прокурор и най-малко двама делегирани такива, които разглеждат подадените сигнали от дадената държава.

В коментар за отхвърлените предложения на България за участващи прокурори в европейската институция, Стойчев заяви, че това е нормален процес на предлагане и отхвърляне на кандидати.

„Някой може да бъде одобрен, друг - отхвърлен. Важното е, че имаме представител. Този процес ще продължава“, допълни той и добави, че се очаква Лаура Кьовеши (ръководителят на Европейската прокуратура – бел.ред.) да посети България съвсем скоро.

Всяка държава участва доброволно в прокуратурата. Страни като Дания, Унгария, Полша и Ирландия отказаха. „Някои държави го приемат като намеса във вътрешните работи и смятат, че техните правосъдни системи нямат нужда от подкрепа от европейска прокуратура. Но ако процесът работи може и други държави да се присъединят“, коментира Стойчев.

Много граждани в България смятат, че има проблеми с усвояването на евросредствата. Европейската прокуратура ни дава още един инструмент за справяне с тези измами. „Като граждани, ако сме активни и сме убедени, че има случай на корупция, трябва да подаваме сигнали, за да се предотвратят такива практики“, настоява Теодор Стойчев.

Има работно предвиждане, че прокуратурата ще започне работа с около 3 хиляди дела на година, като в Европейския парламент се очаква те да са много повече.

Какви функции ще има Европейската прокуратура? Колко време ще е необходимо, за да се убедим, че Европейската прокуратура работи ефективно?

Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да видите тук.