ЕС постигна съгласие за икономически санкции срещу Беларус

Европейският съюз ще забрани новите кредити за Беларус, след като постигна сделка в петък за икономически санкции срещу Минск като наказание за принудителното кацане на полет на Ryanair с цел арестуването на журналист, съобщиха австрийското външно министерство и трима дипломати, цитирани от Ройтерс.

Широките икономически санкции ще бъдат най-силният отговор на ЕС до момента за принудителното приземяване на самолета през май от беларуските власти, за да арестуват живеещ в изгнание дисидент. Лидерите на блока определиха действието като "държавно пиратство".

Ако бъдат договорени на политическо ниво от правителствата на страните членки на ЕС, ограниченията за беларуския финансов сектор ще включват – забрана за нови заеми, забрана на инвеститори от ЕС да търгуват с ценни книжа или да купуват краткосрочни облигации и забрана за банките в съюза да предоставят инвестиционни услуги. Експортните кредити на ЕС също ще бъдат спрени.

Споразумението в петък преодолява противопоставянето на Австрия, чиято Raiffeisen Bank International е голям играч в Беларус чрез филиала си Priorbank.

„С това споразумение ЕС изпраща ясен и насочен сигнал срещу недопустимите актове на репресия на беларуския режим“, коментира австрийското външно министерство в комюнике.

Президентът Александър Лукашенко, който е на власт от 1994 г., твърди, че сваленият от самолета журналист Роман Протасевич на 23 май е замислял бунт и обвини Запада, че води хибридна война срещу него.

ЕС, НАТО, Великобритания, Канада и САЩ изразиха възмущението си, че полетът между страните членки на ЕС Гърция и Литва е трябвало да кацне принудително в Минск и след това властите са арестували 26-годишния дисидент заедно с 23-годишната му приятелка.

Експертите на ЕС, които бяха натоварени да подготвят санкциите, са се договорили за забрана на износа от блока на комуникационно оборудване, което може да бъде използвано за шпиониране, и по-строго оръжейно ембарго, включващо и ловни пушки.

Те също така са се договорили за ограничения върху покупките на ЕС от Беларус на тютюневи продукти, както и петрол и петролни продукти и забрана за внос на поташ, който заема важно място в износа на Беларус.

Ще има изключения от финансовите санкции за хуманитарни цели, а частните спестявания на беларуски граждани няма да бъдат засегнати, каза един от дипломатите.

Лукашенко, който е близък съюзник на Русия, приемаща Беларус за буферна страна срещу разширението на НАТО, е подложен на международен натиск след спорните избори миналия август, които според опозицията и Запада са били фалшифицирани. Големите улични протести не успяха да разклатят хватката му на властта.

От миналата година насам ЕС вече наложи три кръга на санкции върху физически лица, включително Лукашенко, като замрази активи в ЕС и забрани пътуванията. В понеделник външните министри ще одобрят нов кръг със 78 души и осем компании, които ще бъдат включени в черния списък, съобщават дипломати.

Сега правителствата на страните в съюза искат да нанесат удар на сектори, които са централни за беларуската икономика, за да наложат истинско наказание на Лукашенко.

Износът на поташ – сол с голямо съдържание на калий, използвана в изкуствените торове, е голям източник на чуждестранна валута за Беларус и държавната компания "Беларускали" твърди, че произвежда 20% от предлагането в света.

По данни на Евростат блокът е внесъл химикали, включително поташ, на стойност 1,2 млрд. евро от Беларус миналата година, както и суров петрол и петролни продукти за над 1 млрд. евро като гориво и лубриканти.

Германия твърди, че санкциите трябва да останат в сила, докато Беларус проведе свободни избори и освободи политически затворници.