Смущенията в пристанищата осветлиха по-големите проблеми в световната икономика

Наистина, с изключение на високоинтелектуалната работа и на тази в областта на грижите, изискваща близък контакт, е трудно да се види дълготрайната сила на труда, освен ако не настъпят по-големи структурни промени в икономиката на САЩ.

Докато някои пазарни наблюдатели се тревожат от малка инфлация при заплатите, ново изследване на университетета Корнел (в щата Ню Йорк – бел. прев.) сочи, че в САЩ непълната заетост вероятно ще продължи да представлява предизвикателство през следващите години. Авторът Даниел Алперт твърди, че освен ако производството на повече стоки в страната не се извършва на местно ниво, новата нормалност ще включва хора във високия и ниския сегмент на пазара труда и софтуер за работните места по средата.

Разбира се, ако политиците и бизнесът в САЩ бяха по-умни, те щяха да създадат работни съвети в немски стил и система за отпуски, за да могат публичният и частният сектор и трудът да работят заедно, за да споделят ползите от възстановяването, но и да се справят по-бързо с рисковете от смущенията, свързани с ковид. Германия не е имунизирана срещу проблеми на пристанищата си, но нейната краткосрочна работна схема Kurzarbeit се справи по-добре с изглаждането на възходите и спадовете на рецесията и възстановяването през последните няколко десетилетия, отколкото американският модел. Оказа се, че англо-американският трудов модел на бързо наемане и уволнение доведе до ситуация, в която президентът трябва да смекчава битките между бизнеса и синдикатите, за да работят пристанищата денонощно. Този модел очевидно не издържа теста за устойчивост след пандемията.

Това важи и за много сложните глобални вериги на доставки, които бяха достигнали тавана си още преди ковида. Години преди инициативата „Купувай американското“ на Байдън или митническите войни на Доналд Тръмп, някои големи мултинационални компании съкращаваха тези вериги и преструктурираха производството си, за да бъдат „все по-концентрирани върху регионални и местни центрове по-близо до крайните пазари“, както се посочва в доклада на ОИСР за 2016 г. Това се дължеше на много причини - от промяна в структурата на разходите на развиващите се пазари, през нарастващата дигитализация на промишлеността, до иновационните ползи, открити при съвместното локализиране на научноизследователската и развойна дейност в рамките на заводите, и осъзнаване на предишното подценяване на цената на глобализацията.

Част от тези разходи произтичат, разбира се, от това, че твърде малко държави и компании контролират твърде голяма стойност. Едно от най-добрите неща, които бихме могли да направим, за да избегнем задръстването на пристанища в бъдеще, е да въведем това, което антимонополистът и основател на Института за отворени пазари Бари Лин нарече „правило на четвъртината“ - не повече от 25% от всяко важно снабдяване трябва да се доставя от едно място или да влиза в едно пристанище.

Това е лесно разбираемо правило, освободено от всякакъв национализъм. И то може да ни помогне в бъдеще да получаваме коледните си подаръци навреме.