Германия най-накрая има правителство, което да поведе Европа

Европа е родена от криза, или поне така твърди клишето. През последното десетилетие обаче това се оказа невярно. Докато светът се тресеше, отново и отново, сегашните институции и политики на Европейския съюз се оказаха неспособни да се справят, а европейската политика продължи по старому. Изглежда сякаш нашите лидери не можеха, или не желаеха, да поведат Европа.

Сега всичко това може да се промени, пише Ги Верхофстат, евродепутат, бивш премиер на Белгия и бивш лидер на групата ALDE в Европейския парламент. Новата германска коалиция може да се окаже последното липсващо парченце, нужно, за да се промени хода на събитията на Стария континент.

С Еманюел Макрон Франция вече има необичайно „европейски“ президент, на който му предстоят нови избори и председателство на Съвета на Европейския съюз от януари.

В лицето на Марио Драги Италия има силно способен министър-председател, който безсрамно свързва политическото си оцеляване с начина, по който управлява кризата с Covid-19 и средствата за възстановяване на ЕС, предназначени да се справят с икономическото ѝ въздействие.

В повечето европейски столици дебатът стана по-конструктивен, а размирните правителства в съюза – Полша и Унгария – най-накрая стигнаха дотам, че да се изолират.

А Германия има ново правителство, което желае да води Европа от първа линия – и то как!

Германската коалиционна сделка – Koalitionsvertrag, понякога се възприема не като слаб компромис, а по-скоро като предизборен партиен манифест – и то от партия, за която бих гласувал, пише Верхофстат.

Сделката ясно очертава основите: „самообраз на европейска Германия“, който е „вграден в историческия проект за мир и свобода, който е Европейският съюз“. Целта ѝ - „суверенен ЕС като по-силен актьор в свят, оформен от несигурност и конкуриращи се политически системи“. Ролята и отговорностите ѝ като голяма страна членка – да бъдат отвъд чисто националните, „в името на ЕС като цяло“.

Това е сериозно прекъсване с близкото минало, когато разсъжденията бяха, че „това, което е добро за Германия, е добро за Европа“ и нищо повече.

Тези нови думи имат значение, както е видно от позицията на коалицията по върховенството на закона: „Искаме ефективно да подкрепим ценностите“, както са очертани в Член 2 на Договора на Европейския съюз, казва тя. В позицията се призовава Комисията да използва съществуващия механизъм по върховенството на закона „по-навременно и последователно“, а Съветът да „проследи и доразвие“ целия набор от инструменти по върховенството на закона – включително използването на Член 9, който може да спре правото на глас на правителствата, които нарушават ценностите на ЕС.

Накратко, „спирачката Меркел“ - която винаги забавяше и задържаше всяко действие на ЕС срещу нападенията на унгарския премиер Виктор Орбан или полския заместник министър-председател Ярослав Качински срещу демократичните институции в страните си – сега е изключена.

Не всичко е музика за ушите ми обаче, допълва Верхофстат. Германия може би най-накрая се ангажира с по-добри инвестиции, изграждането на стартиращи компании и поемането на водеща роля в зеления преход, но да отхвърля отсега продължаването на Механизма за възстановяване и устойчивост на Комисията е грешка. Сегашната криза скоро няма да приключи, а финансирането на програмата чрез еврооблигации бе точно промяната на парадигмата, от която се нуждаеше Европа.

Начинът, по който финансираме бюджета на ЕС, чрез национални вноски, е рецепта за бедствие. По дефиниция това предизвиква ожесточени битки между правителствата и автоматично води до връщане на средства основно към национални проекти. Икономически, както и политически, финансите на ЕС са нелогични и обратното на „европейски“. Разширяване на логиката и амбицията на останалата част от коалиционното правителство вместо това би довело до преразглеждане на фонда, със сигурност не на спирането му.

По-важното обаче е, че новото правителство на Германия сега е нетърпеливо за провеждането на един по-широк дебат.

Той силно подчертава нуждата от Конференция за бъдещето на Европа за още реформи и подкрепя предложените договорни промени, които може да се извлекат от заключенията ѝ. Заявеното намерение, че „Конференцията трябва да приключи с конституционна конвенция и по-нататъшно развитие на федерална Европейска държава“ отива по-далеч от всяко друго правителство досега.

Тази нова Германия иска да преоцени общностния метод, но ще продължи напред с основни групи държави, ако това е нужно. Ще се бори за по-силен парламент с правото на инициатива de facto, а не de jure. Ангажирана е с единен европейски изборен закон с частично транснационални листи и обвързваща система на Spitzenkandidaten – топ кандидати.

Балансът в това споразумение е похвален и обещаващ, пише Верхофстат. В днешния свят е нужна по-силна Европа, а по-демократична Европа е необходимият резултат. А с Олаф Шолц като канцлер ще бъде невероятно интересно най-накрая да видим нова генерация от политически звезди.

Проблемите на истинския свят няма да приключат с тяхната поява. Но може би скоро, най-накрая, най-голямата слабост на Европа вече няма да бъде политиците, които я водят.