Икономиките на еврозоната и ЕС продължават своя скромен ръст

Икономиките на еврозоната и на ЕС продължават своя скромен ръст от малко над 2 на сто. До края на септември 2021 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на еврозоната нараства с 2,2% спрямо предходното тримесечие. Отчетеният ръст в икономиката на Европейски съюз пък е в размер на 2,1%. Това показват сезонно изгладените данни на европейската статистическа служба Евростат.

За сравнение, през предходното тримесечие ръстът в икономиката на еврозоната и на ЕС бе съответно 2,2% и 2,1%. На годишна база е налице забавяне в темпа на растеж. През същия период на 2020 г. икономиката на еврозоната се е разширила с 3,9%, а тази на ЕС – с 4,1%, след съответно 14,4% и 13,8% ръст, отчетени до края на първата половина на 2020 г.

Най-голям ръст в показателя е отчетен в Австрия, където той се увеличава с 3,8% спрямо предходното тримесечие. След нея са Франция (3%) и Португалия (2,9%). Най-нисък ръст се наблюдава при Румъния и Словакия (и двете с 0,4% ръст), докато БВП на Литва остана без промяна (0%).

Според сезонно изгладените данни на Евростат ръстът на българския БВП през третото тримесечие достига 0,6% на тримесечна основа при 0,8% през предходното тримесечие.

Колкото до сравнението със същото тримесечие на миналата година, ръстът е от 4,6% при 7,1% през второто.

Разходите за крайното потребление на домакинствата в еврозоната и ЕС нарастват със съответно 4,1% и 4%, след отчетени ръстове от 3,9% и 3,7% до края на юни 2021 г. Държавните разходи за крайно потребление нарастват с 3 на сто и в двете зони (2,1% ръст за еврозоната и 1,9% ръст за ЕС през предходното тримесечие).

Износът същи бележи ръст през отчетния период в размер на 1,2% за еврозоната и 1% за ЕС (след съответно 2,4% и 2% предходното тримесечие). Увеличението при вноса е в размер на 0,7% и за двете зони (спрямо 2,9% ръст в еврозоната и 2,8% ръст в ЕС).

„Разходите за крайното потребление на домакинствата имат силно положителен принос за ръста на БВП и в двете зони – по съответно 2,1 и 2 процентни пункта“, пишат в публикацията си от Евростат. Приносът на държавните разходи също носи позитиви (0,1 процентни пункта и за двете зони).

На база сезонно изгладените данни от европейската статистическа служба посочват, че обемите на БВП на еврозоната и ЕС продължават да са съответно 0,3% и 0,1% под нивата, отчетени през последното тримесечие на 2019 г.

В същото време е налице ръст в новонаетите лица до края на септември 2021 г. И за двете зони той е в размер на 0,9 на сто. За сравнение до края на първото полугодие увеличението в броя новонаети е 0,8 на сто. На годишна база ръстът е в размер на 2,1% и за двете зони след 2% ръст предходното тримесечие.

Изработените часове се увеличават с 2,2% в еврозоната и с 1,7% в ЕС на тримесечна база. За година увеличението е 3,4% за еврозоната и 3,3% за ЕС.

През третото тримесечие на тази година 210 млн. души са наети в ЕС, от които 160,1 млн. са в еврозоната. Заетостта в еврозоната продължава да е под предпандемичните нива, като тук тя е с 0,3 млн. по-малко от отчетеното ниво в края на 2019 г. За ЕС обаче има ръст от 0,1 млн. спрямо последното тримесечие на 2019 г. Най-голям ръст в заетостта е отчетен в Ирландия (4%), Испания (2,6%), Литва (2,1%), Естония и Гърция (и двете отчитат 1,9% ръст). Заетостта намалява в Латвия (2% спад) и остава стабилна във Финландия (0% изменение).

В България ръстът на заетостта достига 0,6% за трите месеца до септември спрямо предходното тримесечие, показват данните на Евростат. На годишна основа увеличението е по-осезаемо – от 1,9%.

Що се отнася до ръста на заетостта в изработените часове, имаме 4,5% на тримесечна основа и 1% на годишна.