Гамбитът на кралицата отново поставя Тони Блеър в центъра на сцената

Докато британците все още се завръщаха от дългата новогодишна почивка, над 600 хил. души вече бяха подписали петиция с искане на бившия премиер на Обединеното кралство Тони Блеър да се отнеме рицарското звание, с което той бе удостоен в списъка с почести за Нова година на кралицата.

Блеър едва ли се нуждае от титлата „сър“, за да осигури мястото си в историята. Той спечели три последователни избори и е единственият лидер в историята на Лейбъристката партия, който направи това. Отклони своята загинала партия от фалиралата идеология на национализации и високи данъци. Построи училища и болници, въведе минимална заплата, посредничи за мира в Северна Ирландия и ръководи непрекъснатия икономически растеж, пише Bloomberg.

Той също така изгради тясно партньорство с двама американски президенти от противоположни партии. За мнозина извън Великобритания - и със сигурност за много американци, като се има предвид неговата популярност в САЩ, да му се откаже чест сега изглежда малко неблагодарно. На какво тогава се дължи омразата?

Ако това е въпрос в тест и той изисква само един отговор, отговорът би бил Ирак. В петицията Блеър е обвинен във „военни престъпления“, което казва много за дълбочината на враждебността, която много британци все още изпитват към намесата от 2003 г. за свалянето на Саддам Хюсеин.

Войната в Ирак беше непопулярна на Острова. Подкрепата на британския премиер тогава беше ключова за осигуряването на подкрепа и от други страни. За това той беше осмиван като „пудел“ на Буш у дома.

Американците може да са оценили неговата лоялност, но за много британци подобно подчинение на това, което те смятат за несправедлива кауза, е непростимо.

Макар че американците останаха разделени по отношение на Ирак (45% смятат, че войната е грешка в сравнение с 59% от британците десетилетие след интервенцията), настроенията им не са чак толкова съизмерими с британското чувство за предателство и гняв. Може би американците са се съгласили с Блеър, че дори и разузнаването да е допуснало грешки, историята ще прости заради отстраняването на толкова покварен диктатор.

Така или иначе, Блеър се радваше на репутация в чужбина, за която можеше само да мечтае у дома през годините, след като напусна поста.

Може ли самата война в Ирак да обясни дълбочината на враждебността, която толкова много британци все още изпитват към Блеър? След седемгодишно разследване на интервенцията председателят на разследващата комисия Джон Чилкот установява, че Блеър е изтъкнал аргументите си в подкрепа на войната на базата на вярвания, а не факти.

Чилкот обаче не подкрепя най-сериозното и упорито обвинение срещу Блеър — че умишлено е измамил обществото.