Гамбитът на кралицата отново поставя Тони Блеър в центъра на сцената

И все пак, подобно на американците, които недолюбват Бил и Хилари Клинтън, подобни нюанси не се отразяват на недоброжелателите на Блеър. Най-лявото крило на лейбъристите се възмущава от Блеър, че е променил партията им и ги е лишил от статут. Консерваторите го мразят, защото е откраднал някои от способите на Маргарет Тачър за свободния пазар и ги е държал извън властта в продължение на десетилетие.

Изоставянето на центъра обаче не е много задоволително обяснение за възгледите към Блеър. Киър Стармър върна Лейбъристката партия на територията на Блеър, а Джонсън изведе партията си наляво що се отнася до икономическата политика. САЩ са по-сложни и по-разпокъсани, но големият проблем с Хилъри Клинтън никога не е бил, че тя е била твърде центристка, колкото че никога никой не ѝ е имал достатъчно доверие.

Политик, за който се вижда, че няма както компетентност, така и надеждност, се превръща не просто в разочарование или дори в отговорност, а в заплаха. Трябва да се каже, че Блеър не си направи услуга в началото на кариерата си след премиерския пост, когато спечели солидни хонорари за консултации на чуждестранни диктатори.

След като хората решиха, че не могат да се доверят на Блеър, всичко, което той направи, потвърди тяхната присъда.

Блеър беше важна фигура в британската политика, която заслужава признание за това, което постигна въпреки неуспехите си. Действително, части от програмата на Джонсън и опитите за достигане отвъд политическите граници отразяват наследството на Блеър.

Блеър допринесе за дебатите по редица въпроси - от Brexit до ваксините и изтеглянето от Афганистан. Работата на неговия Институт за глобална промяна често води политическия дебат по време на пандемията.

Настоящият спор за присъждането на ордена на жартиерата на Блеър - най-старият рицарски орден, може да изглежда много шум около анахронична традиция. То носи символична тежест: сред членовете на ордена, директно избрани от кралицата (и не повече от 24), Блеър е най-младият и остава в челните редици на политическия дебат. Това издига профила му и му дава по-висока платформа.

Неговата работа и застъпничество все още може да му спечелят нови почитатели дори ако не може да си върне част от доверието, загубено през годините на управление. Това без съмнение ще подхрани от време на време слухове за завръщане в политиката.

Това прави гамбита на кралицата в рицарството на сър Тони много повече от просто отплащане за извършени услуги. Борис Джонсън, който все още не е „сър“, се стреми да постигне поне дълголетието на Блеър и да подобри политическия му рекорд за радикализъм и резултати. Като комуникатор той е в собствената си лига, но както показва дебатът около наследството на Блеър, доверието, веднъж загубено, рядко се възвръща.