Страните от ЕС и ЕЦБ не могат да се споразумеят за обмена на украински гривни

Страните от Европейския съюз (ЕС) и Европейската комисия (ЕК) още не могат да се разберат кой трябва да предостави гаранции за управлявана от Европейската централна банка (ЕЦБ) програма за конвертиране на парите на украинските бежанци в местни валути.

Заради невъзможността да обменят националната си валута – гривната, много бежанци от Украйна остават без средства, пише онлайн медията Politico.eu.

Въпросът как да се конвертира украинската гривна в евро или други валути на ЕС се обсъжда сред лидерите на държавите от блока от началото на март. Решение още не е намерено.

Проблемът е, че Националната банка на Украйна не може да предостави обезпечение, което би покрило потенциални загуби.

Засега ЕЦБ е представила на Комисията две възможности, според документ, видян от Politico.

При вариант първи, който централната банка предпочита, страните от ЕС ще дадат мандат на ЕЦБ да работи с централните банки на страните от ЕС за обмен на гривни. За да заобиколи забраната на блока за парично финансиране — когато централна банка предоставя фискална подкрепа на държавите, ЕС трябва да „предостави (на ЕЦБ и централните банки на страните от ЕС) ресурсите за изпълнение на мандата“, пише ЕЦБ.

С други думи, ЕС ще трябва да осигури обезпечение за обмен на валута за покриване на потенциални загуби.

Програмата може да бъде разширена и до страни извън еврозоната, които в момента приемат по-голямата част от украинските бежанци - над 2,3 млн. украинци избягаха в Полша, над 600 хил. са в Румъния, близо 360 хил. са в Унгария, според ООН. В България, съгласно националните данни, са останали около 50 хил. души.

Вторият вариант предвижда Националната банка на Украйна да даде мандат на ЕЦБ на друго правно основание. Този маршрут ще заобиколи забраната за парично финансиране, тъй като „забраната на паричното финансиране не изключва споразумение между Националната банка на Украйна и ЕЦБ/Евросистемата, тъй като (Националната банка на Украйна) не е част от обществения сектор“, посочва се в документа.

Този вариант би изисквал ЕС да действа като гарант.

Борбата е за това кой трябва да предостави това обезпечение, което се оценява на 300-400 млн. евро, според служител, запознат с дискусията.

Има две възможности: Комисията може да действа като гарант чрез бюджета на ЕС. Тази опция има широка подкрепа от страните от ЕС и ЕЦБ. Комисията обаче е против и твърди, че бюджетът на ЕС е вече достатъчно „разтегнат“, според служители на централната банка и дипломати, които са говорили пред медията.

Като алтернатива страните от ЕС биха предоставили обезпечението от собствените си бюджети. Този процес обаче ще е бавен и ще отнеме от няколко седмици до няколко месеца, защото това ще изисква парламентарно одобрение в повечето държави.

„По-просто би било това да се случи от бюджета на ЕС, защото координирането на националните бюджети е доста сложно“, казва висш дипломат от ЕС. „Идентифицирахме нуждите, но нямаме решение“, добавя дипломатът.

Говорител на Комисията не е коментирал защо изпълнителната власт на ЕС няма да предостави гаранции от собствения си бюджет, но казва, че Комисията е в контакт с ЕЦБ и централните банки на страните от ЕС „за намиране на решения и за да покаже нашата солидарност също и в това отношение към украинските бежанци“.

Въпросът вероятно ще бъде обсъден на министерско ниво на срещата на финансовите министри на ЕС следващата седмица в Люксембург.