Специалната среща за Гърция на Еврогрупата е отложена

Въпреки това и в редиците на Тройката все още няма единно мнение по всички въпроси. Така например САЩ оказват чрез МВФ натиск върху страните от еврозоната за това и правителствата от валутния съюз, и самата ЕЦБ да участват по-мащабно в разходите за спасяването на Гърция. Американците искат да накарат чрез МВФ правителствата от еврозоната да обявят готовност да понесат загуби и от първия спасителен пакет. Това обаче няма да може да бъде прието от някои страни от зоната по вътрешнополитически причини.

Затова самите страни от зоната се надяват евросистемата (ЕЦБ и 17-те национални банки) да поемат съществена част от пакета с помощи. Освен това се очаква той да е по-обширен от досега планираните 130 млрд. евро, защото рекапитализацията на гръцките банки ще е по-скъпа от досега планираното. До този момент обаче националните банки и ЕЦБ не могат да стигнат до единно решение за това дали и как притежаваните от тях гръцки облигации ще бъдат въвлечени в подстригването на дълга. Очаква се решение да бъде взето по време на телеконферентна връзка на Съвета на ЕЦБ (в който участват президентът й Марио Драги и петимата други членове на директорския борд) с гуверньорите на 17-те централни банки, която ще се проведе през уикенда.

Определен консенсус се заражда по отношение на това, че облигации, които националните централни банки са закупили като инвестиция, извън купуването на държавни облигации на ЕЦБ, може да станат част от програмата за преструктуриране на дълга. Засегнати от подобно решение освен гръцката централна банка ще бъдат и централните банки на Кипър, Франция и Португалия. Ако се стигне до съответното решение, централни банки ще допринесат с общо около 6 млрд. евро за намаляване на задълженията на Гърция.

Затова е спорно дали гръцките облигации на стойност около 40 млрд. евро трябва да бъдат включени в закупуването  на обезпечени облигации. ЕЦБ и част от националните централни банки са категорично против, защото тези покупки биха представлявали операция на монетарна политика, а не инвестиции. Германската централна банка обаче контрира, че изключване на тези облигации от подстригването на дълга ще даде на ЕЦБ де факто фаворизиран статут сред кредиторите.

Това би могло да обезкуражи частните инвеститори в бъдеще да влагат средства в страни като Италия и Испания.