МВФ призова Унгария да се съсредоточи върху растежа

Международният валутен фонд иска Унгария да осъществи „по-балансирани“ политики, които да подобрят перспективите за ръст на страната, и не препоръчва допълнителни мерки на строги икономии за засегнатата от рецесия унгарска икономика, съобщи Bloombeg, като се позова на Ирина Ивашченко, представител на финансовата институция в Будапеща.

„Не настояваме за допълнителни бюджетни корекции извън вече планираните от правителството и нашите предложения повече няма да включват мерки на строги икономии“, е посочила Ивашченко в електронно писмо до агенцията, отговаряйки на изпратените ѝ въпроси.

„Ние обаче смятаме, че корекциите могат да бъдат извършени с по-балансирани мерки, и нещо повече – търсим политики, които могат да подкрепят ръста“, добавя тя.

На 1 октомври унгарският премиер Виктор Орбан отхвърли споразумение за заем от МВФ, което изисква орязване на пенсиите, съкращаване на работни места или понижение на заплатите. През миналия месец унгарското правителство изпрати своите предложения до световната институция, които включваха таван на социалните помощи.

Унгария, която е най-задлъжнялата страна от Източна Европа в Европейския съюз, поиска помощ от МВФ през ноември 2011 г., след като кредитният ѝ рейтинг бе понижен до неинвестиционно ниво.

Преговорите за предпазен заем от около 15 млрд. евро бяха отлагани на няколко пъти заради съпротивата на Орбан да се придържа към юридическите и икономическите условия, поставени от МВФ и ЕС. Унгарското правителство вече бе обявило, че може да се финансира и предпазният заем е необходим само като елемент на сигурност за понижаване на риска за страната и за намаляване на разходите за финансирането на дълга ѝ.

От финансовата институция потвърдиха, че Унгария кандидатства за стендбай кредит, който според правилата ѝ е обвързан с тримесечни ревизии върху осъществяваните политики. Правителството няма нужда от ползване на финансирането в момента, изтъкнаха от МВФ. „Нашето стендбай споразумение може да се разглежда като предпазно за правителството“, потвърди и Ивашченко. 

Страната обаче вече е готова да промени част от регулацията на ДДС, да ограничи сивата икономика, да намали бюрократичните ограничения, да сложи таван на социалните помощи и плащанията на социалните осигуровки за работещите, както и да преразгледа правилата за разпределяне на фондовете за развитие на ЕС, заяви на 1 октомври главният преговарящ Михали Варга.

Всичко това обаче вероятно ще се окаже недостатъчно за очакванията на МВФ и ЕС, тъй като мерките ще допринесат слабо за подкрепата на потенциалния растеж, посочиха на следващия ден от Citigroup Inc. Унгарското правителство се опитва да избегне споразумение за спасителна помощ, тъй като структурните мерки, които ще бъдат изискани, биха били „политически болезнени“, заяви икономистът в банката Ещер Дардян.

Орбан използва специализиран данък върху банките, веригите магазини и телекомуникационните компании, за да запушва дупките в бюджета, което заедно с национализирането на частните пенсионни фондове нанесе удар по доверието на инвеститорите, сви инвестициите и помогна за навлизането на унгарската икономика във втора рецесия за последните 4 години.

На 26 юли след едноседмични преговори в Будапеща от МВФ обявиха, че страната трябва да се откаже от „специалните“ данъци и да създаде „по-благоприятна за бизнес“ среда, за да подкрепи ръста и да направи бюджетното финансиране устойчиво.

На правителството вероятно ще се наложи да понижи прогнозата си за ръста през тази година, която в момента е 1,6%, заяви Варга пред депутатите в унгарския парламент през миналата седмица. През второто тримесечие икономиката на страната се сви с 1,3% на годишна база.