Пазарите сложиха Словения на мушката

Кредитоспособността на Словения се влошава почти толкова бързо, колкото тази на Кипър, съобщава CNBC.

В същото време инвеститорите се чудят дали банковата криза ще принуди Любляна да поиска международна финансова подкрепа, както това направиха Атина, Дъблин, Лисабон, Мадрид и Никозия.

За последните 6 месеца до 28 март кредитните суапове за защита от фалит (CDS), застраховащи словенския дълг за 5 години, са поскъпнали с 66% до 414 базисни пункта.  На 15 март – последният ден на търговия преди Кипър да обяви противоречивите планове за спасяването си - словенските CDS достигнаха 250 базисни пункта.

Вчера CDS по словенския дълг достигнаха 336 базисни пункта в сравнение с около 450 базисни пункта за дълговете на Кипър и 180 пункта в случая с Португалия. Всъщност кредитните суапове за защита от фалит по словенския дълг вече са по-скъпи от тези по испанския, италианския и хърватския дълг.

„Откакто бе решено депозитите в Кипър да бъдат обложени с данък, всички погледи са насочени към Словения“, казва Бас Ван Гефен, анализатор на Rabobank International in Utrecht в Холандия.

CDS на Словения вече се търгуват в рамките на 40 базисни пункта спрямо договорите за застраховане на португалския дълг – най-малката подобна разлика от 3 години, която може да бъде сравнена с достигнатия на 15 март спред от 114 пункта.

Португалските CDS се търгуват около 426 базисни пункта, тези на Хърватия за 308 базисни пункта, италианските за 277 базисни пункта, докато испанските за 273 базисни пункта.

Един базисен пункт по CDS застрахова 10 млн. долара дълг за период от 5 години на цена от 1000 долара годишно.

На 27 март доходността по деноминираните в долари словенски облигации с матуритет през 2022 г. достигна рекордните 6,31%, доближавайки се до нива, при които други страни от еврозоната бяха принудени да потърсят международна помощ. Вчера доходността по 10-годишните словенски облигации достигна 5,57%.

Опасенията, че Словения няма да успее, да набере необходимите й до края на годината 4 млрд. евро, повишават цената за кредитирането на страната допълнително.

До края на годината бюджетният дефицит на Словения се очаква да се разшири до 5,1% от брутния вътрешен продукт (БВП) най-вече заради конверсията на държавния хибриден заем за Nova Ljubljanska Banka d.d. в акции, се посочва в доклад на Европейската комисия (ЕК) от 22 февруари.

Междувременно Nova Kreditna Banka Maribor d.d., която през 2012 г. изгуби 205 млн. евро, е една от четирите европейски банки, които миналата година не успяха да покрият европейските изисквания за капиталова адекватност. Останалите са Bank of Cyprus Pcl, Cyprus Popular Bank Pcl, известна като Laiki Bank и италианската Banca Monte dei Paschi di Siena SpA.

На 5 април Fitch Ratings понижи рейтинга на 5 словенски банки.

Положителен момент е, че банковата система на Словения е сравнително малка спрямо икономиката на страната - едва 1,3 пъти. Това съотношение в Испания надхвърля 3 пъти, в Италия 2,5 пъти, а в случая с Кипър - цели 8 пъти.

Публичният дълг на Словения е по-нисък от този на редица европейски страни – 53,7% от БВП през 2012 г. в сравнение с 86,5% в Кипър и 81,6% в Германия. Все пак словенската дългова тежест се очаква да нарасне до 59,5% в края на годината и 63,4% през 2014 г. се посочва в прогноза на Европейската комисия.

От началото на годината словенските CDS са поскъпнали с 46%.