Полша отново започна да мисли за еврото

Първите телевизионни дебати през март отчитат силно медийно отразяване. "Полша е много про-европейска страна", казша министърът на финансите Ростовски, "но в момента не е много положително настроена за еврото". Ужасната бъркотия в еврозоната се виждала ясно от всички полски граждани.

Анкетите показват, че поляците в момента са изключително скептични. В проучване на социологическата агенция CBOS 64 процента от поляците са против присъединяване, само 29 на сто са за влизане в зоната, а 7 на сто са заявили, че нямат мнение. Интервюирани са били 1111 души между 30 януари и 6 февруари.

Междувременно влиятелният синдикат „Солидарност“ поиска референдум за членството в еврото. "Преди кризата аз винаги съм смятал, че е съвсем естествено да се присъединим към еврозоната", казва Стефан Кавалец, икономист и бивш заместник-министър на финансите. „Но после разбрах, че цената за автономията в паричната политика и валутата са значително по-високи от очакваното".

Министърът на финансите Ростовски, който е и заместник министър-председател, се изказва по-оптимистично. Когато се установи, че са налице определени условия, най-голямата от новите страни-членки на ЕС все още ще намира смисъл да се присъедини към еврозоната, смята той.

Въпреки че е малко вероятно, това да се случи скоро. "Ако отмине достатъчно време - и аз не говоря за десетилетия - тогава институциите ще са достатъчно силни, за да се каже, че Полша може да се присъедини, без да поема риск", каза Ростовски.

Фискалният пакт ще предотврати по-нататъшни проблеми при националните дългове, но също така членките се нуждаели от ефективен банков съюз, който да е облицован с гаранция за влоговете.

И самата Полша трябвало да засили икономиката си. От една страна той е на мнение, че държавният дълг трябва да падне до 40% от брутния вътрешен продукт, смята Ростовски, въпреки че правилото в ЕС е за праг на дълга до 60%.

До квотата от 40 на сто финансовият министър стига при прилагане на най-сериозния случай на криза, когато Полша следва да допринесе с пълния си дял към спасителния фонд ESM - това ще съответства на до 9 на сто от собствения икономически принос. След това трябва да остане достатъчно пространство, за да може страната да продължи да ръководи икономиката и да ѝ помогне, ако се наложи.

Съгласно полското законодателство националният дълг не може да надвишава 60 на сто от БВП. След като той достигне 55 процента, в сила автоматично влизат масивни ограничения на разходите. ЕС смята, че държавния дълг на Полша в момента възлиза на 56 процента от годишното икономическо производство, а правителството на Полша го оценява на 54 процента.

Един от критериите за влизане на страната му в еврозоната според финансовия министър е въпросът за конкурентоспособността. "Страните, които са силно конкурентни и се присъединяват към еврозоната, се възползват от това. Страните, които са относително слаби, обаче, могат да загубят ", казва той." Ние трябва да направим всичко, което страните от южната периферия днес желаят да бяха направили, преди да се присъединим към единната валута".

Ключова мярка за оценката на "реалната конкурентоспособност" според политика е безработица на Полша. "Пазарът на труда е добър показател. Особено състоянието му в сравнение с другите страни", казва вицепремиерът. В момента Полша с ниво на безработицата от 10,7% се нарежда на 15-то място сред 27-те членки на ЕС. Това е значително подобрение в сравнение с 2007 г., когато страната се оплакваше от втората най-висока безработица в общността.

Според Ростовски обаче това все още не е достатъчно. Полша трябва да влезе в първата горната третина по този показател, допълва той.