„Референдумът в Крим слага началото на нова фаза в развитието на кризата в Украйна. Криза, която едва ли може да прогнозираме как ще се развие“, заяви в предаването Денят On Air на Bulgaria On Air проф. Динко Динков от катедра „Международни отношения“ на Университета за национално и световно стопанство.
По думите му събитията в Украйна ще накарат международната общност да плати висок данък за налагането на принципа да не се променят границите в Европа, въведен след Втората световна война. Според проф. Динков това е много консервативен принцип, а през последните години са се родили редица нови държави и има много нови образувания. Всичко това пък е свързано с разпадането на федерални структури като Югославия.
Във връзка с референдума в Крим професорът подчерта, че както и да бъде оценяван той, не бива да се забравя, че има ясно изразена воля на голяма част от населението на полуострова, която не бива да се пренебрегва.
„Статутът на Крим е много сериозен въпрос. Не бива да живеем с илюзия, че от някакви морални, правни позиции някой ще успее да лиши Русия от тази стратегически важна военноморска база на Кримския полуостров“, посочи Динков.
Той изрази притеснение, че Русия ще покаже твърдост и няма да бъде склонна да прави компромиси към тези, които досега са ѝ диктували някакви условия. Експертът е категоричен, че Москва не може да остане индиферентна към решението от референдума, но той самият се надява, че мъдростта ще надделее.
„Русия ще използва резултатите от референдума, за да подсили позициите си на Кримския полуостров. Мисля, че няма да се бърза с присъединяването на Крим“, коментира Динков.
Той смята, че не бива да се стига до демонизирането на президенти на велики сили и не приема твърдението, че Москва е поставена в международна изолация.
Професорът не очаква Русия да овладее във военно отношение Кримския полуостров. Според експерта ще има сдържаност, а напрежението не бива да бъде допълнително нагнетявано.
Властта в Киев не е способна в действителност да реши проблемите, пред които е изправена държавата, защото те са трупани с години, коментира Динков. Той твърди, че правителството е с много ограничени възможности и разчита повече на външна подкрепа.
„България е член на Европейския съюз, но е много важно да отстоява интересите си“, заяви Динков. Той смята, че страната не бива да „повтаря папагалски“ позицията на Брюксел.
Повече по темата вижте във видеото на Bulgaria On Air!


Климатът на България се променя: Хиляди жертви и над 1 млрд. евро загуби
Български учени разкриха ключ към рядко генетично заболяване
България е сред последните в ЕС по изучаване на втори чужд език
Гилфойл натиска България за американския газ - на срещата с Йотова присъства и лобист на гръцка компания
Ето какво ще е времето в понеделник
Изкуственият интелект ще позволи правни услуги на по-приемлива цена
Асоциираното членство на Канада в ЕС изглежда изгодно за тях, но повдига въпроси
Данъчна заплаха е вдигнала изплащанията от британските непублични фондове
Енергийната инфлация в Европа създава печеливши и губещи акции
Лондон е заплашен с жилищна криза през идните години
Най-скъпият Rolls-Royce струва повече от 30 нови Ferrari
93-годишен продаде огромната си колекция от страхотни коли
Как да „спасите“ акумулатора в извънредна ситуация
Plug-in хибридите с най-голям електрически пробег
Opel Monza GSE: Забравеният магистрален звяр
"Късметът може да изчезне": Защо атомната бомба не е пример за управление на ИИ?
ГДБОП: Българите търсят алтернативи след края на Zamunda, ArenaBG и Zelka
Русия порази централата на най-големия мобилен оператор в Украйна
Омбудсманът: Никой не знае какъв ще бъде размерът на минималната заплата
преди 12 години Тук точно има няколко к^р-капанчета, защото нещата с акватории и териториални води не е толкова *** от аспект на международното право. Там има конвенции, според които определянето на териториалните води подлежи на специална процедура, която не трае ден-два, а променянето на териториалните води е по-сложно като юридическа процедура, отколкото промяната на държавните граници. Всъщност видяхме, че и това не е чак толкова сложно, ако имаш големи топки и достатъчно термоядрени "аргументи". хехе...Но, както виждаме, руснаците играят "ва банк" и поне до момента демонстрират пълна незаинтересованост от последствията, с които се опитват да ги смразят (scared stiff... хаха) откъм западното полукълбо. Така или иначе скоро ще разберем дали Путин е инфантилен *** с мания за величие или гениален играч и лидер! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Вярна констатация .... и някак(си) плашеща .... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Чудесно интервю. Поздравявам професора. Само бих добавил, че освен военно-стратегическо значение, Крим има и силно икономическо значение. Един бърз поглед на картата показва, че по-голямата част от Черноморския шелф на Украйна принадлежи на Крим, заедно със евентуалните залежи на петрол и газ там. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години съгласен отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години "Референдумът в Крим бележи нова фаза на кризата в Украйна"Аз бих разширил тази констатация така: Кризата в Украйна бележи началото на края на досегашния световния ред. отговор Сигнализирай за неуместен коментар