Крим може да стане специална икономическа зона

Москва може да обяви Крим за специална икономическа зона (СИЗ), да приеме федерална целева програма за развитието й и да създаде корпорация с тази цел, прогнозира "Ведомости".

Днес руският премиер Дмитрий Медведев организира първото по рода си публично съвещание за социално-икономическото развитие на Крим. За дейностите в тази насока в кабинета ще отговаря вицепремиерът Дмитрий Козак, обсъдил вече в петък с подчинени ред инициативи, разказват за вестника федерални служители.

Корпорацията за развитие на Крим се очаква да реализира държавни проекти, привличайки частни инвестиции в региона по подобие на "Олимпстрой", създадена навремето за Сочи, пояснява негов източник.

"В Сочи се изграждаха конкретен брой обекти в най-кратки срокове; в Крим няма никакви временни рамки, но работата е къде повече", изтъква руският аналитик Игор Николаев.

Той препоръчва да не се създава държавна корпорация, но смята за разумно решение проекта за целева програма. Той ще позволи по-ефективно да се харчат средства от федералния бюджет. При все това Русия ще трябва да инвестира в Крим "стотици милиарди рубли", смята експертът.

Ако Москва се оттегли от споразуменията за базиране на руския Черноморски флот в Севастопол, минал вече от Украйна в състава на Русия, Киев ще плаща занапред двойно по-скъпо за доставяния газ, а дългът му към федерацията ще скочи четири пъти - на 16 милиарда долара, пише "Комерсант". 

Според Дмитрий Медведев днес Москва смята отстъпката в цената на газа, предоставена през 2010 г., 11 милиарда долара, за авансово плащане по спогодбите за флота с Украйна.

По данни на вестника, цитиран от Би Би Си, Русия иска да разтрогне споразуменията и да си събере от Украйна този аванс по съдебен ред. Киев пък смята да издейства чрез съд от Русия обезщетение в размер на "стотици милиарди долари" за национализираното имущество на Украйна в Крим.

Междувременно новите власти в Киев морално се подготвят да плащат максимални цени за руския газ, забелязва "Независимая газета".

Украинският премиер Арсений Яценюк допуска Русия да вдигне от 1 април цената на газа за Украйна на 500 долара за 1000 кубични метра. Според него Киев не би могъл да се откаже от енергийното сътрудничество с Москва. Новото правителство обаче разработва планове да го свие и да получава газ от страни членки на ЕС чрез реверсни доставки.

Според Яценюк обаче за целта е нужно решение на "една държава от ЕС, за жалост също зависима от Русия", а Москва разбира това и ще упражни натиск върху нея. Очевидно става дума за реверсни газови доставки от Словакия, предполага вестникът.

В момента Украйна получава реверсен газ през Полша и Унгария. Словакия може да й осигури трети поток, и то основен за страната според еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер.  Киев обаче не бива да разчита на съществени отстъпки от Европа.

Според украинския енергиен министър Юрий Продан цените на газа "трябва да са пазарни и може да стигнат от около 370 до 400 долара за 1000 куб. м", посочва изданието.

С исканите високи цени Русия само се опитва да принуди Украйна да преговаря, смятат негови експерти. Московският финансов аналитик Валерий Нестеров ги нарича "инструмент за политически натиск" и смята, че Русия може да намали цените срещу политически отстъпки. А натрупаният от Киев дълг да стане предлог, за да поиска Москва достъп до украинските подземни хранилища и дял от газотранспортната система на Украйна.

"В газовите и другите отношения между тези две страни взе надмощие конфронтационната логика, която нанася щети и на двете", коментира пред "Новие известия" политологът Дмитрий Орешкин. "Цената от 500 долара и финансовите претенции на Москва са абсолютно непосилни за украинската икономика", твърди той.

Като "единствен резултат от натиска" Украйна и ЕС ще намалят още повече зависимостта си от руските газови доставки. Това ще стане до две-три години "благодарение на шистовата революция и покупките на втечнен газ", прогнозира експертът.

Владимир Путин възложи вчера на руското правителство и други ведомства да докладват до две седмици за първите резултати от одържавяването на новите субекти на Руската федерация - Крим и Севастопол. Разпоредено е там да се изградят клонове на руската администрация, без обаче нищо да се споменава за допълнителни разходи от бюджета, коментира "Независимая газета" президентския документ.

"И бездруго е ясно, че никой няма да гледа цената", при това за изпълнител е посочен премиерът Дмитрий Медведев, длъжен по принцип да осигури средствата, добавя всекидневникът.

Същевременно се работи за включване на новите субекти във финансовата система на Русия. В Държавната дума са внесени законопроекти, осигуряващи прехвърлянето на бивши украински банки под надзора на федералната Централна банка. Жителите на Крим веднага получават руска гаранция по влоговете си - до 700 000 рубли. Което прави в доходите на бюджета дупка от 45 милиарда рубли, изчислява "Независимая газета". Но руските власти според него "май са готови за всички разноски по ускорената интеграция" на Крим.

(БТА)

Повече по темата вижте в коментара на Нейра Чехич от Bloomberg!