Може ли Европа да се отучи от руския газ?

Политическото напрежение и високите цени на Газпром водят до промени, навеждащи на мисълта, че Москва не държи всички карти, пише Financial Times в статия със заглавие „Може ли Европа да се отучи от руския газ?“.

Изданието припомня, че България е била една от най-тежко засегнатите страни, когато Русия спря доставките на газ за Европа през лютата зима от януари 2009 г. Електрическите отоплителни уреди се разпродали за часове. Хората в много части на Балканите трябвало да се върнат към отопление на дърва.

Днес България отново е сочена като изключително уязвима, ако политическото напрежение около Украйна предизвика енергийна криза тази зима, се отбелязва в статията. 

Според авторите спирането на газа от Русия през 2006 и 2009 година е оставило дълбоки следи в цяла Източна Европа и на пръв поглед континентът изглежда пак е в опасност тази година "благодарение на" привидно непоклатимата зависимост от Газпром, московския монополист в износа на газ. Напомня се също, че европейският внос от Русия се е увеличил с 16% миналата година до рекорден максимум, както и че общо Газпром осигурява 30% от газа на Европа, но в много източни държави зависимостта е близо 100%.

Половината от вноса от Русия минава през Украйна и този транзит винаги е потенциален заложник на политиката, се допълва в материала. През юни Газпром спря продажбите на газ за Киев заради ценови спор, засилвайки страховете, че Украйна ще бъде принудена да източва от транзитното синьо гориво, ако подаването не бъде възобновено до зимата, припомня британският всекидневник. Отбелязва се, че освен това Москва затяга примката около Киев, като не позволява на страни от ЕС да реекспортират руски газ като единствена възможност чрез т. нар. реверсивни доставки.

Първата линия на защита за ЕС се крие в много по-високите резерви от природен газ от тези през 2009 г., след като страните членки започнаха да се запасяват силно от пролетта насам. Газовите хранилища са вече 93 на сто пълни, което дава на повечето държави прозорец от няколко седмици или повече, в случай че Русия отново врътне кранчето.

След предишната криза Унгария разшири подземните си хранилища до 6,2 милиарда кубически метра природен газ за посрещане на годишна консумация от 10,2 млрд. куб. м, като в момента има запаси от 4,2 млрд. Чехия е попълнила запасите си с 3,3 млрд. куб. метра - комфортен запас с оглед годишно потребление от 7,5 млрд., се посочва в анализа на вестника.

С цени на петрола вече под 90 долара за барел, ЕС е все по-уверен, че Москва няма желание за каквото и да е намаляване на продажбите на природен газ, тъй като рискува все повече нейни европейски клиенти да преминат от потребление на природен газ към други горива.

Изданието обаче подчертава, че за руснаците може да бъде твърде късно да спрат постепенното, но дълбоко откъсване от Газпром, което е в ход. Като пример се посочват плановете на Филип Ромбо, изпълнителен директор на най-голямото българско предприятие за производство на торове „Агрополихим“, което догодина ще премине от газ на биомаса, работейки на слама и дървесина. Според авторите това сочи, че Москва не държи всички карти.

Ромбо твърди, че промяната е по финансови причини, заради високите цени на руския газ.

Изданието цитира и Илиян Василев, енергиен анализатор и бивш посланик на България в Москва, според когото високите цени от Русия намаляват конкурентоспособността на централноевропейски индустрии като химическата, металургичната и централното отопление. Съвсем малко (от тях - бел. ред.) остават без финансови затруднения, казва той.

Колкото до Западна Европа, британският икономически всекидневник отбелязва, че водещите страни там са по-малко застрашени, тъй като вече имат значителна диверисифакция на доставките и големи пристанища за втечнен природен газ, набавяйки си синьо гориво от Норвегия, Алжир и по-далеч.

Откроеният пример е директният газопровод "Северен поток" от Русия до Германия. Италия е сочена като най-уязвимата западна страна, която би имала проблем, ако пострада едновременно от нарушаване на доставките и от Русия, и от Либия. 

(БТА)