ЕБВР намали очакванията си за икономическия растеж на България до 0,8%

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) понижи с 1,2 процентни пункта очакванията си за ръста на българската икономика през 2015 г., става ясно от доклад на финансовата институция.

За настоящата година банката прогнозира, че брутният вътрешен продукт (БВП) ще се разшири с 0,8%, докато предишната прогноза на банката от септември 2014 г. беше за растеж от 2%. Това се очертава да е най-слабият резултат от последните три години. Според банката през 2013 г. ръстът на икономиката е бил 1,1%, а през 2014 г., за която още няма окончателни данни – 1,5%.

Актуализираната прогноза обаче съвпада със заложеното в бюджета за тази година. Правителството също очаква БВП да забави растежа си с 0,8%.

Очакванията на Европейската комисия (ЕК) са още по-песимистични. В есенната икономическа прогноза на Брюксел е заложен ръст на БВП на България от 0,6%. Същевременно преди дни Световната банка прогнозира, че българската икономика през тази година ще се разшири с 1,1%.

За Балканите ЕБВР прогнозира, че икономиката на държавите ще се разшири средно с 2,2% при предишна прогноза от 2,6%. Най-силен растеж се очаква да отбележат Македония, Косово и Черна гора – съответно 3,5%, 3,5% и 3%.

Прогнозата за растежа на Турция е ревизирана с 0,2 процентни пункта надолу до 3%, а за Украйна – с 2 процентни пункта до -5%.

ЕБВР прогнозира, че държавите от Централна Европа и Балтийските страни ще запишат среден икономически растеж от 2,6%. Очакванията са ревизирани в низходяща посока с 0,2 процентни пункта.

Най-рязка е ревизията на ЕБВР по отношение прогнозата за икономическия растеж на Русия – с 4,6 процентни пункта до -4,8%. Предишната прогноза на банката беше за доста по-лек икономически спад – от 0,2%.

Основната причина за рязката низходяща ревизия е цената на петрола на световните пазари, която оказва допълнителен натиск върху руската икономика, освен резкия спад на доверието на инвеститорите, структурните проблеми и санкциите на Запада срещу Москва. Цената на черното злато значително е отслабила перспективите пред водещите износители на нефт и газ в региона, посочва се в доклада на банката.

ЕБВР предупреждава също така, че негативните ефекти ще се разпрострат и върху много от икономиките в Източна Европа, региона на Кавказ и Централна Азия. Това са страните с най-тесни икономически връзки с Русия.

Значителни остават и геополитическите рискове от руско-украинската криза.

Базовият сценарий на ЕБВР за региона, който банката наблюдава – държавите от Централна, Източна, Югоизточна Европа, Балтийските страни, Турция, Русия, държавите от Централна Азия и от Южното и Източно Средиземноморие, предвижда страните да отчетат като цяло по-слаб растеж през тази година. Банката прогнозира, че през 2014 г. БВП на страните от региона е забавил ръста си до 1,6% от 2,3% през 2013 г., а през тази година се очаква дори отрицателен растеж от -0,3%.

Икономиките, които се очаква да се облагодетелстват от по-ниските цени на енергията са нетните вносители на петрол и газ в региона – Йордания, Мароко, Киргизстан, Кипър и Турция.

Продължава възстановяването на икономиките в Централна Европа и на Балтийските държави. То се подкрепя основно от засиленото вътрешно търсене.

Вътрешното търсене отчасти подкрепя и възстановяването на някои страни в Югоизточна Европа. Ситуацията в региона обаче е смесена. Сърбия навлезе в рецесия през 2014 г. след тежките наводнения, които засилиха икономическата слабост на страната. Значително се забави и растежът в Черна гора. Същевременно обаче се наблюдава ускоряване на растежа в Македония и в Босна и Херцеговина. Кипър като цяло остава в рецесия, но ключови икономически сектори – туризмът и финансовите услуги, отново започнаха да записват солидни ръстове, което се отразява и на цялостното икономическо представяне на страната.

Инфлацията в региона остава преобладаващо ниска, но в повечето държави проблемът дефлация отсъства. Някои от по-задлъжнелите държави обаче са уязвими от повишаване на лихвените нива, ако стигнат до дефлация.