Гърция пое курс към конфронтация с ЕС

Новият гръцки премиер Алексис Ципрас се дистанцира от съвместната декларация на държавните глави и правителствените ръководители на ЕС относно възможните нови санкции срещу Русия.

В свое изявление късно във вторник Ципрас разкритикува факта, че правителството в Атина не е било предварително информирано за случващото се, а някои страни „заобикалят нормалната процедура". Гърция не се е съгласила със съвместната декларация на държавните глави и правителствените ръководители, съобщи кабинетът на Ципрас малко по-късно, цитиран от AFP.

Лидерите на ЕС заплашиха Русия с нови санкции заради ескалацията на конфликта в Украйна. Те обвиниха Москва за „продължаващата и нарастваща подкрепа" за проруските бойци в източната част на Украйна и призоваха външните министри на ЕС да предприемат "допълнителни ограничителни мерки".

Ципрас обясни още, че е изразил недоволството си по отношение на цялата процедура в телефонен разговор с върховния представител на ЕС по външните работи Федерика Могерини и дори е подал жалба до мисията на ЕС в Атина. Източници на ЕС твърдят, че обичайната процедура в действителност е "спазена". В такива случаи било обичайно мълчанието на една държава членка, в този случай Гърция, да се счита за съгласие.

Гръцкото изявление повдигна въпроси дали новото правителство в Атина ще подкрепи продължаване на съществуващите санкции на ЕС, включително визови забрани и замразяване на авоари на руски официални лица и поддържани от Москва сепаратисти, когато дойде времето за подновяването им през март, отбелязва Financial Times.

Поведението на гръцкия премиер може да засили тревогата в европейските столици, особено Берлин, от увеличаване на руското влияние в Югоизточна Европа и на Балканите. Германският канцлер Ангела Меркел предупреди още през миналия месец, че Москва се опитва да направи някои балкански страни "политически и икономически зависими", припомня FT.

Изданието напомня също, че първият чуждестранен дипломат, който се срещна с Ципрас след встъпването му в длъжност като премиер в понеделник, беше руският посланик в Атина Андрей Маслов, който предаде поздравителна телеграма от президента Владимир Путин.

Руският министър на селското стопанство Николай Фьодоров пък намекна по-рано през януари, че ако дълговите проблеми на Гърция я принудят да напусне ЕС, Москва може да окаже помощ на Атина, като премахне забраната върху износа на гръцки храни, която е част от мерките, предприети от Кремъл в отговор на западните санкции.

Спиране на приватизацията

Междувременно още преди формално да е поел поста на зам.-министър на морския транспорт Теодорос Дрицас обяви, че ще стопира приватизацията на оператора на пристанището в Пирея OLPr.AT, като вероятно същата ще е съдбата и на порта в Солун, предаде Ройтерс. 

„Ние няма да продадем мажоритарния дял в пристанището“, заяви Дрицас пред Ройтерс. „Сделката ще бъде преразгледана, за да е в полза на гръцкия народ“.

Решението обаче може да настрои и Китай срещу новата власт в Гърция. Припомняме, че срокът за подаване на обвързващи оферти за държавния дял от 67% на порт Пирея е до края на януари. В краткия списък има пет кандидата, но китайският концерн Cosco Group, който вече оперира две от гръцките пристанища, е смятан за фаворит. Китай неколкократно заяви, че е готов да инвестира солидни средства в пристанището, защото то ще бъде една от вратите на Китай към европейския пазар.

В предизборната си кампания СИРИЗА обещаваше да прекрати и приватизацията на двете основни компании в железопътния сектор Trainose и ROSCO, към които интерес имат руски и германски компании.

Повече по темата вижте във видеото на Bloomberg.