Fitch: Качеството на банковите кредити в ЦИЕ се стабилизира, но бавно

Ръстът на проблемните банкови кредити в региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) се забавя, но извеждането им от счетоводните баланси бележи бавен напредък. Освен това делът на тези кредити е доста висок в България. Това посочва агенцията за кредитен рейтинг Fitch Ratings в свой доклад, посветен на банковия сектор в ЦИЕ.

Съотношението на проблемните кредити към общите е особено високо в България, където е 20%, в Словения (17%), Румъния и Унгария (с по около 13%) в края на първото полугодие на 2015 г. Лошите кредити са значителни дори и в по-добре представящи се страни като Полша, Чехия и Словакия.

„По-бързото прочистване на портфейлите е необходима предпоставка за растеж на кредитирането на тези пазари, при които наследените лоши кредити са големи“, пише в доклада на Fitch.

Там се посочва и че процедурите по отписване на проблемните кредити са тромави в редица държави от ЦИЕ. В повечето случаи банките трябва да докажат, че е възможно изплащането на заема, преди да бъдат направени отписвания. Но от Fitch посочват, че съдебните системи в страните са тромави и банките ще трябва да чакат от 3 до 5 години за приключване на съдебна процедура. Регулациите подпомагат понижението на обема на проблемни кредити само в някои държави.

Например, унгарските банки ще трябва да поддържат допълнителни буфери за системен риск спрямо прогнозираните им проблемни кредити през 2017 г., което би ги принудило по-бързо да прочистят балансите си или да държат допълнителен капитал.

Банковите регулатори в Румъния и Словения въведоха мерки за намаляване на проблемните заеми през 2013 г. и 2014 г., припомня Fitch. Агенцията дава за пример Румъния, където обемът на тези кредити падна наполовина, въпреки че размерът им остава висок и в двете страни.

Мерки, инициирани от частния сектор, като например продажби на необслужвани кредити на колекторски фирми или специални фондове, които са популярни в Полша, също могат да се окажат със слабо въздействие, тъй като Fitch оценява, че малко фирми от подобен род оперират в региона. Данъчното третиране на сделките за продажби също не е много ясно в някои държави.

„Смятаме, че възможността за отписване на необслужвани кредити би могла да „освободи“ счетоводните баланси, което би позволило на банките да увеличат кредита и подкрепата за реалната икономика“, гласи докладът на Fitch.

Според международната компания това също така би „освободило“ мениджмънта, който би могъл да се фокусира върху по-стратегически проблеми. Освен това евентуално значително понижаване на дела на лошите кредити може да бъде добре дошло за рейтинга на някои банки.

Във второто си за годината тримесечно издание „Банките в България“ Българската народна банка (БНБ) наблюдава слаб растеж на необслужваните кредити и на обезценката по тези експозиции в периода април-юни 2015 г.

В края на второто тримесечие общата сума на необслужваните кредити и аванси бе 10,941 млрд. лв., 69,5% от която се дължи на нефинансовите предприятия. 29,4% е делът на сумата на небслужваните заеми, отпуснати на домакинствата.

Съотношението на общата сума на необслужваните кредити и аванси спрямо общия размер на кредитите и авансите, който към 30 юни 2015 г. е 61,471 млрд. лв., е 17,8%.

БНБ посочва още и че през второто тримесечие банките са отчети нетни продажби на кредитни портфейли в размер на 441 млн. лв.