След многото приказки около „оста на изток“ тази година започна с лоши новини за Москва и опита ѝ да заздрави отношенията си с Китай. Китайските фондови пазари се сриват, растежът се забавя, а обемът на търговия между двете страни предлага малко пространство за оптимизъм, коментира CNBC.
Дали нещата са толкова лоши колкото изглеждат?
Има дълбоки, стратегически причини, които накараха Русия да се насочи към Азия - един от най-динамичните региони в света. Предвид географското разположение на Русия за Москва е изгодно да участва в растежа на Китай и стратегически важно да поддържа суверенитет над собствения си Далечен Изток.
Появяват се обаче въпросителни по отношение на аргументите зад тази стратегия – и жизнеспособността ѝ. Заради напрегнатите бизнес отношения със Запада руската икономика е вкарана в ъгъла, а някои разглеждат насочването към Азия като акт на отчаяние от страна на бившата световна суперсила, която изчерпва опциите си.
Руската икономика е сериозно засегната от сриващите се цени на петрола и западните санкции и трябва да замести изгубените източници на приходи и финансиране, и то спешно. Пазарите с висок растеж в Азия и особено Китай предлагат очевидна алтернатива с фактори на привличане и отблъскване за Русия.
Има сериозен скептицизъм по отношение на нивото на финансиране и търговия обаче, което може да дойде към Русия предвид факта, че двустранната търговия между Русия и Китай реално е спаднала с една трета през миналата година, цените на енергията са се понижили, а самият Китай преминава пред собствено вътрешно икономическо забавяне.
Няколко големи проекта в момента са спрени или са с намален мащаб. Президентът на руския инвестиционен гигант Sistema наскоро определи възможността азиатските инвестиции да заменят западния капитал в ударените от санкции руски „неефективни компании“ като „голям мит“.
Под въпрос е и надеждността на търсенето на инвестиции от най-големия азиатски пазар. Това се дължи на сривовете и кризите, които белязаха 2015 г. и които много икономисти определят като Великото падение на Китай.
Макар че трусовете от срива на китайските фондови пазари се усещат в цял свят, волатилността, която уплаши инвеститорите, едва ли може да отвлече вниманието на Русия. Насочването на изток е много по-дългосрочен план по обхват и очаквания за страната.
Важно е да си припомним и, че както Китай, така и Русия играят тази игра от дълго време. Когато Западът се вгледа в Русия, много анализатори смятат опитите на страната да се насочи на Изток за провал, или най-малкото разочароващи.
Въпреки това дългосрочните тенденции подкрепят решението на Русия и има много ярки примери за това, например 15-те млрд. долара, които наложеният със санкции руски петролен гигант Роснефт твърди, че е привлякъл от предварителни плащания от China National Petroleum Corporation.
От друга страна Русия добре осъзнава дълго споделяната (а в миналото ѝ оспорвана) обща граница с Китай и нарастващото влияние на Пекин върху руския Далечен Изток. Това се случва във време, когато влиянието на Кремъл там се тества от свиващите се национални бюджети, застаряващата инфраструктура и самите разстояния, часови зони и лошото време. Някои скептици може да кажат, че Русия държи враговете си по-близко.
Важно е да помним и, че на Запад политиците се оформят и водят от независимите масови медии, проучванията на общественото мнение и прищявките на избирателите, а големите му корпорации и банките се оценяват на база годишни печалби, отговаряйки пред акционерите и институционалните инвеститори.
Когато погледнем на изток отвъд стените на Кремъл обаче, там важат различни правила и срокове.