Руско-китайският брак по сметка

Китайците са исторически най-осъзнатият народ. В похода си към властта Мао Дзъдун използва военни тактики на Сун Дзъ, живял около 500 г. пр. Хр. Конфуцианството, датиращо от почти същия период, остава в ядрото на китайската обществена мисъл въпреки безмилостните опити на Мао да я потисне.

Така че когато президентът Си Дзинпин стартира своята инициатива „Новият път на коприната“ през 2013 г., никой не се изненада от историческите референти, коментира Робърт Скиделски* за онлайн изданието project-syndicate.org. „Преди повече от две хилядолетия“, обяснява китайската Комисия за национално развитие и реформи, „най-усърдните и смели хора на Евразия са проучили и отворили няколко маршрута на търговски и културен обмен, които свързват най-големите цивилизации на Азия, Европа и Африка. Следващите поколения наричат тези маршрути Пътя на коприната“. В Китай древната история често се използва в подкрепа на новата доктрина.

Новата доктрина е „многополюсна“ – идеята, че светът е (или трябва да бъде) изграден от няколко отличителни полюси на привличане. Контрастът е с „еднополюсния“ свят, доминиран от САЩ или Европа.

Многополярността е политическа идея, но тя представлява нещо много повече от властови отношения. Тя отхвърля идеята, че има един цивилизационен идеал, на който всички страни трябва да се подчиняват. Различните региони в света имат различни истории, които са дали на хората различни представи за живот, управление и начин за изкарване на прехраната. Тези истории са достойни за уважение – няма „правилен“ път към бъдещето.

Казано е, че Евразия е идея, чието време ще дойде отново. Последните исторически изследвания спасиха стария път на коприната от историческа забрава. Покойният американски социолог Джанет Абу-Лугход идентифицира осем припокриващи се „търговски вериги“ между северозападна Европа и Китай, които заради Pax Mongolica (стабилизиращия ефект на Монголската империя върху живота на местните племена в Евразия), процъфтяват между 13 и 14 век.

Според Абу-Лугход западният империализъм се е самоналожил върху тези стари вериги, но не ги е заличил. Ислямът по това време продължава да се разпространява отвъд географските и политически граници. Китайската и индийската миграция не спира.

Днес уникалната конюнктура от икономически и политически развития създава възможност Евразия да се завърне от историческото си затишие. През последните години западната самоувереност бе усмирена от финансовата криза от 2008-2009 г. и политическите катастрофи в Близкия изток. В същото време интересите на два потенциални строителя на Евразия – Китай и Русия, изглежда са се сближили, поне на повърхността.

Мотивът на Китай за съживяването на Pax Mogngolica е ясен. Моделът ѝ на икономически растеж, базиран основно върху износ на евтини стоки към развитите страни, започва да се изчерпва. Световната стагнация е все по-голяма заплаха за Запада, придружен от зараждащите се настроения към протекционизъм. И, въпреки че китайските лидери знаят, че трябва да насочат баланса на икономиката от инвестиции и износ към потребление, това би предизвикало сериозни вътрешни политически проблеми на управляващата комунистическа партия. Преориентирането на инвестициите и износа към Евразия предлага алтернатива.

С повишаването на цените на труда в Китай производството се мести от крайбрежните райони към западните провинции. Естественият маршрут, по който тръгва това производство, е по пътя на коприната. Развитието на този път (всъщност няколко „пояса“, включително южен морски маршрут) ще се нуждае от огромни инвестиции в областта на транспорта и градската инфраструктура. Както и през 19 век намаляването на транспортните разходи ще отвори нови пазари за търговия.

Русия, от своя страна, също има икономически мотив за развитие на Евразия. Страната не успя да модернизира и диверсифицира икономиката си. В резултат на това тя остана основно износител на петролни продукти и вносител на промишлени стоки. Китай предлага сигурен и разширяващ се пазар за износа ѝ на енергия. Големите транспортни и строителни проекти, необходими за реализирането на икономическия потенциал на Евразия, може да помогнат на Русия да възстанови индустриалната и инженерната си сила, която загуби с падането на комунизма.

Тази година Русия, Армения, Беларус, Казахстан и Киргизстан се обвързаха в Евразийския икономически съюз (ЕИС), митнически съюз с компонент на защита. Според защитниците му ЕИС е стъпка напред към възстановяването на старите съветски граници под формата на доброволен икономически и политически съюз по модела на ЕС – проект, който да отнеме „победата“ на Запада в Студената война.

Според официалното руско становище „взаимното проникване и интеграцията на ЕИС и икономическия пояс на пътя на коприната“ в „по-велика Евразия“ ще позволи „стабилно развиващо се сигурно добросъседство между Русия и Китай“. На 8 май в Москва президентите Путин и Си подписаха споразумение, което предвижда създаването на координиращи политически институции, инвестиционни фондове, банки за развитие, валутни режими и финансови системи, които трябва да обслужват огромната зона на свободна търговия, свързваща Китай с Европа, Близкия изток и Африка.

Колко реалистична е тази мечта? Русия и Китай се чувстват „обградени“ от САЩ и съюзниците му. Антихегемонната цел на Китай, изразена в почти непроницаема проза, е да защити „толерантността между цивилизациите“ и уважението към „начините на развитие, избрани от различните държави“.

В същото време Путин става все по-изразителен в антиамериканската си реторика след украинската криза, която според него е ключов пример за западна намеса във вътрешните дела на Русия. Повишаването на търговските потоци между Русия и Китай и заздравяването на координацията в политиката и сигурността ще намали тяхната уязвимост към външна намеса и ще сигнализира за появата на нов център на световна сила.

Това може да бъде разглеждано като странен успех на западното държавничество в обединяването на два стари съперника по власт и влияние в Централна Азия до степен на съвместен стремеж към изключване на Запада от бъдещото развитие на региона. САЩ, по-специално, изпусна възможности за включване на двете страни в единна световна система, като безцеремонно отхвърли реформи на Международния валутен фонд, които щяха да заздравят китайското влияние при взимането на решения, и като блокира подстъпите на Русия за членство в НАТО. Това накара двете страни да търсят алтернативно бъдеще във взаимната си компания.

Дали техният брак по сметка ще доведе до траен съюз или, както Джордж Сорос прогнозира – заплаха за световния мир, тепърва ще видим. Има очевидна битка за влияние в Казахстан, а китайците изстискват от руснаците всичко възможно по двустранните им споразумения. Засега обаче разногласията по Новия път на коприната изглеждат по-малко болезнени за двете сили от непрекъснатите лекции, които получават от Запада.