Русия привлече 1 млрд. долара от чужди инвеститори при продажба на ДЦК

Опитът на Русия да се върне в глобалната финансова система взе неочакван обрат във вторник, след като чуждестранни инвеститори купиха държавни облигации на стойност 1 млрд. долара в първата международна продажба от налагането на санкциите на Запада, коментира Financial Times.

Москва предприе необичайната стъпка да остави емитирането на държавни ценни книжа (ДЦК) отворенo за над 24 часа, надявайки се да ангажира инвеститори от всички часови зони въпреки значителния интерес на местните желаещи.

Отлагането явно наистина засили международния интерес, което доведе до заявки за общо 7 млрд. долара, сред които има от инвеститори от САЩ, Европа и Азия, казва източник, запознат със сделката.

Вместо обаче да продаде книжа за 3 млрд. долара, както се очакваше, Русия избра да заеме 1,75 млрд. долара чрез нови 10-годишни облигации.

Основната пречка за глобалните собственици на облигации по отношение на продажбата бе широкият обсег на санкциите, наложени от САЩ и ЕС през 2014 г. заради ролята на Русия във войната в Украйна.

Международните инвеститори заявиха, че са объркани от решението на Русия да удължи емитирането на облигации, след като по-рано тази година не успя да наеме международни банки, които да уредят сделката. Това остави VTB Capital, част от държавната VTB, единствената банка по продажбата.

Не само че VTB е една от институциите обект на санкции, но и Русия не може да предложи гаранции, че облигациите ще бъдат допустими за сетълмент от международно признатите агенции Euroclear и Clearstream, което накара инвеститорите да търсят повече яснота.

„Предвид санкциите и въпросите за сетълмента [емитирането] бе обречено на липса на чуждестранен интерес“, каза Марк Бейкър, инвестиционен директор в Standard Life Investments, който не е планирал купуване на облигации. „Беше странно решение да се продава сега“.

До средата на вторник сутрин Русия бе акумулирала над 6 млрд. долара от залози, основно от местни купувачи. Липсата на чуждестранни инвеститори, включително от някои от най-големите агенции от развиващите се пазари, накараха страната да удължи срока, каза Пол Макнамара, инвестиционен директор в GAM.

“Постигането просто на сделка не е толкова забележително“, каза той. „Ако по-голямата част от парите идва от руските банки и компании, това означава, че Русия все още не може да привлече сериозни суми от чужбина. Това не е победа“.

По-късно във вторник Barclays нанесе сериозен удар, когато заяви, че изключва руските облигации в индекса си до второ нареждане заради опасения около „инвестиционните способности“. JPMorgan също обяви, че обмисля изключване на облигациите от индексите си.

Международните инвеститори приветстват продажбата на дългове от развиващите се пазари през последните месеци, след като цените на петрола се стабилизираха, а очакванията за повишаване на американските лихвени проценти отслабват. Това позволи на Аржентина да получи оферти за 70 млрд. долара в първата си продажба на еврооблигации от дефолта си през 2001 г.

Предупреждения от Вашингтон и Брюксел от по-рано тази година обаче, заради които банките избягват нови продажби на дълг от Русия, накараха както кредиторите, така и инвеститорите да са изключително предпазливи за грешки пред органите.

„Русия трябва да събере тези пари отнякъде“, казва Нафез Зук, икономист в Oxford Economics. “Тя знаеше, че банките ѝ имат доларите да купят деноминиран в долари дълг. Това е само един от плановете за събиране на пари на Кремъл“.

Русия е в средата на най-дългия си спад от последните 20 години, притисната от глобално поевтиняване на петрола и възпиращите ефекти на санкциите, които оставиха Москва с нарастващ бюджетен дефицит.

10-годишните ДКЦ, деноминирани в долари, бяха продадени с купон от 4,75%, което е над 3,9-процентовата доходност по съществуващите деномирани в долари облигации с матуритет 2023 г.