МВФ предупреди за „прегряване“ на турската икономика

Мисията на Международния валутен фонд (МВФ) в Турция предупреди за възможна опасност от „прегряване“ на турската икономика заради бързото ѝ възстановяване. Според МВФ в страната също така е необходимо да бъде въведено допълнително фискално и парично затягане.

Според данните на институцията след забавянето през 2016 г. икономиката на Турция отбелязва рязко подобрение през миналата година с помощта на политика на стимули и благоприятните външни условия.

„Толкова силно бе възстановяването, че икономиката сега е изправена пред признаци за прегряване – положителна разлика в продукцията, инфлация над целите и по-голям дефицит по текущата сметка“, се казва в съобщение на мисията, цитирано от вестник Hurriyet Daily News. От МВФ допълват, че това увеличава потенциалната податливост на Турция към променливите условия на глобалната икономика и подчертава необходимостта от справяне със слабостите на страната. 

„Макропруденционалните политики трябва да бъдат изцяло фокусирани върху поддържането на финансова стабилност и адекватни буфери. Целенасоченото прилагане на структурни реформи ще подкрепи растежа“, съветва МВФ в позицията си.

От нея става ясно също, че икономическият ръст на страната е в размер на 7% през 2017 г., което е над потенциалния. Инфлацията също е по-висока от зададените цели и се очаква да остане такава.

От МВФ уточняват също, че дефицитът по текущата сметка най-вероятно ще продължи да бъде над 5% от БВП.

„Независимо от силния ръст на (турските – бел. ред.) партньори и възстановяването на туристическия сектор, продължаващото местно търсене се засилва, като по-високите цени на петрола се очаква да доведат до по-нататъшно увеличение на дефицита по текущата сметка тази година“, се казва в позицията. Резервите на страната обаче остават относително ниски, покривайки едва около половината външни финансови нужди на Турция.

От институцията уточняват също, че сред слабостите, на които е изложена икономиката, са увеличаване на нуждите за външно финансиране, ограничаване на резервите от чуждестранна валута, нарастващо разчитане на краткосрочни капиталови вливания и по-високо корпоративно излагане на валутни рискове.

Също така налице са и признаци за възможно свръхпредлагане в сектора на строителството.