Експерт: Сърбия трябва да избере между ЕС и борбата за етнически чиста държава

За да не се взривят отново Балканите, Сърбия трябва да спре да се лута и да избере между демократичните принципи на Европейския съюз, в който иска да влезе, и старите си амбиции за създаване на чисти, с ясни граници, разделени етнически, национални държави.

Това каза Иван Николов, ръководител на Българския културно информационен център в Босилеград в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria.

По повод предстоящите избори за Национални съвети, само след два месеца, (етническите българи в Сърбия ще избират свой Национален съвет, в ръцете на който са съсредоточени много сериозна власт, свързана с важни въпроси за живота им), Николов съобщи, че надеждите на българите в КИЦ в Босилеград са: "изборът за Национален съвет да е освободен от хватката на сръбските националистически партии, той да се деполитизира и да стане един истински орган на малцинствата, да решава самостоятелно за образованието на българския език, за културата и официалната употреба на българския език, поне в общините Босилеград и Цариброд.

“Давам си сметка колко ще е трудно това", каза Иван Николов коментара какви обещания са дадени след президентската среща в Белград. "Естествено, никой няма да обещае да направи живота ни по-труден, Сърбия в момента има нужда от българската подкрепа за членството си в ЕС и затова обещава да реши проблемите за ексзистенцията и националната идентичност на българите в Западните покрайнини. Досега от всички поети през юни ангажименти е направен един жест: върната е отнетата паметната плоча на жертвите на Босилеградския погром от 1917 година, но липсва разрешение за поставянето й."

Според Иван Николов стереотипите за българите като фашисти, окупатори, в литературата, изкуството, кинематографията, където българинът винаги е с негативен лик, са наслоения от миналото, които трудно могат да бъдат преодолени, защото десетилетия са били част от сръбската доктрина.

Той е на мнение, че думите на президента Вучич са начало на нов процес.

"Изписването на българските женски имена според българската именна система е нещо, което дълбоко засяга нашата малцинствена идентичност, защото по един префинен начин ни отдалечава от нашите сънародници в България. Това е един от механизмите за асимилация и сърбизация на българското население. След срещата на двамата президенти в Сърбияе взето е соломоновско решение – вместо жените да носят окончанието „-ов“, да се записват имената по два пъти – първо по сръбския правопис и после според българския", обясни ръководителят на БКИЦ.

Това решение по думите на Николов обаче е „абсолютно безсмислено и ще създаде още проблеми”.

“Не е ясно на кое име ще им дават актовете за раждане, документите за самоличност и на кой език ще са те”, коментира Николов.

Той посочи, че не е решен въпросът с осигуряването на учебници на български език, защото липсва политическа воля.

"За да има ученици и да се обсъжда въпросът на кой език ще се обучават, първо трябва в района да има развита икономика и да имат родителите на тези деца препитание, смята Николов. "Българските компании, дошли да се запознаят с инвестиционните възможности в района, тъй като българският бизнес има нужда от работници и българите искат да работят, се сблъскват с тромавата процедура за уреждане на личните карти – скъпа и трудна, а идеята за създаване на автобусната линия не е ясно дали е оправдана икономически”, посочи той.

Той напомни, че някои хора си намират работа в София като пътуват всеки ден, но в Босилеград ситуацията е по-различна. 

“За неквалифицирана работна ръка от шивашкия бранш, каквато търсят работодателите, те едва ли ще предприемат сами решаването на въпроса с транспорта, защото въпреки че разстоянието до Кюстендил, където са производствените бази, е 40 км, се минава граница. Българският парламент не уреди едно бързо и ефективно законодателство за получаване на тези български временни карти, с които единствен може да се работи в България. Сериозно зациклят нещата, няма промяна", не скри разочарованието си ръководителят на БКИЦ.

Иван Николов смята, че решението за нашите сънародници, живеещи в Западните покрайнини, е да се насърчават чуждестранните предприемачи в Босилеград, да се облекчава свободното движение на хора и капитали, "да се излезе от схемата на изнудвания, рекети, от която страда бизнесът в района".

Как ръководителят на БКИЦ коментира поведението на Сърбия по отношение на Косово вижте във видео материала.