Българите в Северна Македония не искат да са “други”

От Николай Кръстев

Българският културен клуб - Скопие протестира остро срещу законодателната инициатива на Собранието на Република Северна Македония, за вписването на българите в страната в графата "други" в конституцията на страната. Според организацията това внушава, че македонските българи, подобно на словенците, унгарците, поляците, балканските египтяни, хърватите, черногорците, арменците, гърците и руснаците, са лица дошли от България или другаде, и не отчита факта, че са живяли в Македония и преди това. В позицията си ръководителят на БККС Лазар Младенов настоява, че не чувстват национални, а схоластични различия (по отношение на интерпретацията на историята) спрямо тези техни съграждани, които се чувстват етнонационално като македонци.

Българският културен клуб - Скопие предлага денят, в който е учредена Българската екзархия, да се чества като празник на българите в югозападната ни съседка и се отбелязва съвместно от България и Северна Македония.

Ето и пълния текст на писмото им до председателя на македонския парламент:

ДО:  Господин Талат Джафери

Председател на Собранието на Република Северна Македония

ВЪВ ВРЪЗКА С: Предложението на група народни представители за изменение и допълнение на Закона за празниците на Република Северна Македония

Уважаеми господин Джафери,

Българският културен клуб-Скопие (БККС) категорично се противопоставя на предложението на група народни представители за изменение на Закона за празниците на Република Северна Македония, който въвежда 22 септември като официален празник за „българите, живеещи в Македония“.

Поставянето на македонските българи заедно със словенците, унгарците, поляците, балканските египтяни, хърватите, черногорците, арменците, гърците и руснаците, които са посочени като „други“ в преамбюла на Конституцията, отрича факта,  че съществуват македонски българи и се внушава, че има някакви българи дошли от България, които живеят в Македония.

БККС е организация на граждани на Република Северна Македония (чиито предци са родени на територията на географския регион Македония), които са запазили своето българско самосъзнание.

Ние не сме били консултирани при  подготовката на тези законови предложения.

Многократно сме заявявали, че ние, македонските българи, не чувстваме национални, а схоластични различия (по отношение на интерпретацията на историята) спрямо тези на нашите съграждани, които се чувстват етнонационално като македонци. Говорим на един и същ език и се покланяме на едни и същи исторически фигури. Затова, националните празници на тези, които се чувстват като македонци, са национални празници и за нас – македонските българи.

Изрично настояваме българите да бъдат извадени от графата „други“, а за национален празник вместо 22 септември предлагаме 28 февруари, денят, в който с Ферман на султан Абдул Азиз е създадена Българската екзархия.

Съгласно чл. 10 от Фермана е позволено да епархиите, които не са споменати в него,да бъдат признати за български, ако най-малко две трети от християнското население пожелае това. По силата на този параграф провежда се плебисцит в Македония под контрола на османските власти и на Вселенската патриаршия. В резултати от този плебисцит епархиите Скопска, Охридска и Битолска се включват в границите на Българската екзархия.

Българската екзархия е част от общата история на Република България и Република Северна Македония, въз основа на която възникват днешните БПЦ и МПЦ-ОА.

Екзархията не е само църковна,  но и национална организация – институция на културната и просветна автономия, която българският народ получава по мирен и демократичен начин в Османската империя. Борбите за учредяването на Екзархията и нейните постижения са в основата на нашето Възраждане. Нейните активисти са тези, които след Берлинския договор поставят въпроса и за политическата автономия на българите и на всички недоволни елементи в Македония и Одринската Тракия.

Това е достатъчен аргумент, Съвместната историческа комисия създадена по силата на Договора за добросъседство и приятелство между Република България и Република Македония да предложи на двете правителства тази дата да бъде чествана съвместно.

С почит:
Лазар Младенов