Демокрацията в Полша и Унгария е жива

След падането на комунизма бивши съветски сателити като Унгария и Полша показаха, че страните, обременени от държавния контрол, могат да процъфтяват като капиталистически демокрации. Днес мнозина на Запад се притесняват, че Будапеща и Варшава отново стават авторитарни, но изборите в неделя показаха, че демокрацията е жива и в двете страни, пише Wall Street Journal. 

Полската консервативна управляваща партия „Право и справедливост“ (ПиС) спечели малко под 44% от гласовете на парламентарните избори в неделя при висока избирателна активност. Това е солиден, но все пак разочароващ резултат за ПиС. Партията подобри резултата си спрямо 2015 г., но е напът да загуби мнозинството си в горната камара на Парламента и може да се нуждае от помощ от крайно дясната Конфедерационна партия, за да сформира правителство в по-важния Сейм, или долната камара. Опозицията спечели повече отколкото преди четири години, но въпреки това основната центристка група изостана с около 20 процентни пункта.

Бюрократите от Европейския съюз няма да бъдат развълнувани. От идването си на власт през 2015 г. ПиС се кара с Брюксел заради околната среда и свободата на словото, както и поради партийната политизиция в съдебната система и държавните медии. Международната преса се фокусира върху тези спорове. И все пак ПиС продължи с разширяването на социалната държава и подкрепата за традиционните ценности, което резонира в силно католическата страна, чийто средногодишен темп на икономически растеж през последния четвърт век е над 4%.

Голяма част от критиките към Пис са основателни. Страната трябваше да приватизира държавните медии, вместо да ги превръща в полска версия на Russia Today. Ранната версия на закон, ограничаващ речта за Холокоста, беше опасна, а отговорът на правителството на широкото недоволство на обществеността от полската съдебна система отиде твърде далеч.

Но Полша все още има жизнена медийна култура, която е свободна да критикува управляващата партия. Законът за Холокоста беше преразгледан след глобална критика, а промените в съдебната система бяха стопирани на фона на силните протести. Може би ПиС се стреми да установи постоянно еднопартийно управление в Полша, но има малко индикации, че поляците ще го толерират. Страната има 17 премиери за 30 години. Около 90% от поляците подкрепят оставането в ЕС и ще накажат лидерите, които заплашват позициите на Варшава в Брюксел.

Икономическата програма на ПиС е популярна сега, но може да бъде преразгледана от партията. Полша не е имала рецесия от 1991 г., а брутният вътрешен продукт се увеличи с 5,1% през 2018 г. Подобно на много отскоро проспериращи страни обаче, Полша започва да приема икономическия прогрес за даденост. Ако ПиС не може да поддържа този растеж - а разширяването на социалната държава на фона на демографския спад няма да помогне - политическата й подкрепа ще намалее.

В близката Унгария министър-председателят Виктор Орбан ерозира демократичните норми по-значително от своите полски колеги. Опозицията обаче не е мъртва. Орбан претърпя най-големия си демократичен неуспех от десетилетие в неделя, когато либерален кандидат победи с шест пункта избора на неговата партия Фидес за кмет на Будапеща. Нелибералната демокрация на Орбан е обезпокоителна, но Будапеща не е Москва.

Западноевропейската паника относно демокрацията в Централна Европа носи в себе си нещо повече от културна снизходителност. Варшава и Будапеща направиха грешки, но техните граждани не се отказаха от демокрацията.