Транзитните неволи на Киев и Москва

Сделката

Всяко споразумение между Газпром и Нафтогаз за транзит на газ след 2020 г., предвид относително непредсказуемия характер на бъдещото търсене на руски газ в Европа и стратегията за транзитна диверсификация на Москва, ще бъде сравнително краткосрочно, смятат представителите на Oxford Institute. Според тях е възможно сключването на 1-годишна сделка с хоризонт за удължаване до още 4-5 години. Подобно споразумение ще трябва да бъде съобразено с Третата газова директива, тъй като Украйна, чрез членството си в Европейската енергийна общност, приема тези разпоредби като основа на газовия пазар и законодателството, свързани с този ресурс. 

Очаква се доставките на руски газ в Европа през 2020-25 г. ще достигнат диапазон от 171-212 млрд. куб. м. годишно. Това предполага брутен износ от Русия от 181-225 млрд. куб.м годишно. При това положение Газпром ще се нуждае, след края на тази година, от да разполага и с транзитен капацитет през Украйна в размер на 46-90 млрд. куб. м годишно.

В тази връзка е много вероятно Газпром да сключи все пак споразумение с Нефтогаз, в което обаче ще бъде ограничен самият транзит през Украйна до въпросните количества.

Без сделка

Предвид сегашната ситуация в преговорите е напълно възможно до края на 2019 г. да не бъде постигнато споразумение за транзита на руски газ през Украйна. Основните причини за това са сривът на руско-украинските политически и икономически отношения и влошаването на отношенията между Русия, САЩ и правителствата на европейските държави, които са основни потребители на руски газ. Последиците от подобен развой включват: прекъсване на доставките от 1 януари 2020 г., което ще засегне по-специално Югоизточна Европа.

Прекъсването на доставките от януари 2009 г., породено от руско-украински газов спор, доведе до пълно прекратяване на вноса на газ за две седмици в България, Сърбия, Босна и Херцеговина и Македония и частично прекратяване на вноса в Румъния, Гърция и Хърватия.

Основният алтернативен вариант, който трябва да бъде наличен за Югоизточна Европа през януари 2020 г., е газът от азербайджанския проект „Шах Дениз 2“, който ще се доставя до турско-гръцката граница по Трансанадолския газопровод (ТАНАП). Прогнозите показват, че този коридор ще доставя около 11-13 млрд. куб. м годишно до 2020 г., а неговото продължение Трансадриатическият газопровод (ТАП) към Италия, ще бъде завършено най-рано през март 2020 г. най-рано.

газ

В Югоизточна Европа има няколко други инфраструктурни проекта, които могат, ако бъдат завършени, да подобрят взаимосвързаността и да позволят на природния газ, доставян през Турция, да бъде транспортиран до други страни в региона. Тези проекти включват „Балкански поток“, който ще минава през България и Сърбия към Унгария; газопроводът БРУА (България, Румъния, Унгария, Австрия) и проекта Eastring (проект за изграждане на транспортен коридор през териториите на Словакия, Унгария, Румъния, България, осигуряващ възможност за двупосочни доставки на природен газ от алтернативни източници).

Но никой от тях няма да бъде завършен преди края на 2019 г. Части от „Балкански поток“ и БРУА вероятно ще са готови до 2021-22 г., докато Eastring няма да бъде завършен преди 2025 г.

Възможността за доставки на азербайджански газ през ТАНАП към България и на руски газ през „Турски поток“ към Гърция и подобрената взаимосвързаност на мрежите в региона могат да смекчат евентуална кризата на доставките. Въпреки това страните, които получават 100% или почти 100% от вноса на газ от Русия през Украйна (България, Сърбия, Босна и Херцеговина, Македония) все още ще бъдат засегнати сериозно. Проблемите в централноевропейските страни, които получават внос на руски газ през Украйна (Словакия, Унгария, Австрия и Чехия), ще бъдат смекчени от наличието на връзки с други пазари и съхранение.