Западните Балкани започват да изтриват саждите от въглищната индустрия

Черна гора и Северна Македония обещаха да намалят емисиите на въглероден диоксид и да поставят цена на замърсяването, тъй като новите инициативи в двете страни от Западните Балкани имат за цел постепенно да приведат своите политики в областта на климата с нормите и стандартите на Европейския съюз (ЕС), пише Euractiv.

Черна гора, която кандидатства за членство в блока, беше похвалена в понеделник (24 февруари) от енергийния надзорен орган на ЕС за въвеждане на нови правила за ограничаване на парниковите газове и обособяване на пазар на въглеродни емисии, насочени към прочистване на тежката промишленост. 

В новите регулации се посочват кои оператори ще бъдат включени в схемата за ограничаване и търговия, колко квоти за емисии трябва да бъдат разпределени и минимална цена на тон въглероден диоксид, първоначално определена на 24 евро.

Към тази седмица цената на въглеродните емисии в системата за търговия с емисии на блока (ETS) е около 25 евро на тон.

„Черна гора продължава да напредва в изграждането на цялостна система, необходима за намаляване на парниковите газове, защитата на озоновия слой и адаптирането към климатичните промени“, се казва в съобщението на Енергийната общност.

Новите правила също така създават стабилизационен резерв, подобен на механизма на ЕС, който ще диктува как се разпределят, прехвърлят и използват квотите за емисии.

Критериите за разширяване на блока са определени от Европейската комисия (ЕК), но съгласно настоящата система Черна гора отвори глава 27 за околната среда и изменението на климата в края на 2018 г.

Правителството на страната се надява, че новата насока относно политиката в областта на климата ще подтикне индустриалните компании да започнат „почистване“ на своята дейност, тъй като повечето от тях не отговарят на критериите, определени в директивата на ЕС за индустриални емисии (IED).

Държавите от задния двор на ЕС и още по-далеч могат да се окажат в един момент с извити ръце заради емисиите. тъй като Брюксел планира да използва антидъмпингов инструмент срещу вноса.

Така нареченият механизъм за регулиране на въглеродните граници е създаден, за да предотврати изтичането на въглерод, при което компаниите преместват производствения си капацитет извън регулаторния обхват на ЕС в региони, където екологичните стандарти не са толкова строги.

Зеленият тласък на Скопие

Черна гора получава около половината от електроенергията от изгарянето на лигнитни въглища, като подобно нещо може да се види и в Северна Македония, другата страна, която се стреми към членство в ЕС.

Правителството на Северна Македония по-рано този месец прие нова стратегия, според която въглищата могат да бъдат загърбени до 2025 г.

Планът определя три сценария - една обичайна траектория, според която въглищата ще останат в енергийния микс на страната до 2040 г., и два по-амбициозни плана, които са насочени към постепенно прекратяване на въглищната енергия в рамките на пет години.

„Правителството на Северна Македония ясно разбира, че краят на въглищата се очертава и предприе инициативата за опазване здравето на хората, икономиката и климата“, заяви Катрин Гутман, екоактивист от неправителствената организация „Отвъд въглищата“.

Енергийният план на Скопие също се фокусира и върху система за ограничаване и търговия, като трите сценария очертават различни дати за пълното ѝ привеждане в съответствие с цената на въглеродните емисии в ЕС, вариращи от 2023 г. до 2027 г.

„Въвеждането на цена на въглерода трябва да се разглежда като важна стратегическа мярка за намаляването на въглеродните емисии в производството на електрическа и топлинна енергия“, се посочва в документа.

Северна Македония провежда парламентарни избори на 12 април и окончателно решение за това кой енергиен сценарий трябва да се следва, ще бъде взето по-късно тази година.