Уроците за Армения като надежди за Беларус

Възможна ли е истинска промяна на режимите в сферата на влияние на Русия? Традиционната мъдрост предполага, че изправена пред непосредствена революционна заплаха, Русия постоянно се стреми да изпълни своята програма за „превантивна контрареволюция“ в съседство и по-далеч.

Докато кадифената революция от 2018 г. в Армения изглежда се противопоставя на руската политика на „контрареволюция“, нейните разочароващи резултати ни подтикват да заключим, че едва ли е имало истинска революция, пише Арам Терзиян от Центъра за източноевропейски и руски науки за онлайн изданието Emerging Europe.

Независимо от това успешната, масова опозиция срещу управляващия елит има тенденция да служи като пример за недоволните елементи в други страни. Въпросът дали авторитарният режим на Александър Лукашенко в Беларус е достатъчно устойчив, за да се предпази от дифузионните ефекти на Кадифената революция, води до известни сравнения на приликите и разликите в двата режима.

Авторитарна злоупотреба

Двете страни споделят много общо по отношение на тесния им съюз с Русия, ярко проявен в членството им в доминирания от Русия Евразийски икономически съюз и Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС). В резултат на това от всички страни от Източното партньорство Армения и Беларус са най-уязвими към руското влияние.

Освен това и в двете страни постсъветският преход беше помрачен от поредица от авторитарни злоупотреби, вариращи от централизация и персонализация на властта до обширни репресии срещу гражданските и политическите свободи. На този фон сравнителният анализ на двата режима разкрива съществени разлики между моделите на постсъветския авторитаризъм.

По отношение на изборите е необходимо да се отбележи, че макар парламентарните избори след Кадифената революция през 2018 г. в Армения да се възприемаха като свободни и честни, това е по-скоро изключение, отколкото правило. За разлика от това експертни доклади установяват „масови и системни“ нарушения на правата на човека в Беларус преди и след президентските избори на 9 август. Доклад на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) представя дълъг списък с нарушения, свързани с президентските избори в Беларус: „Заплашване и преследване на политически активисти, кандидати, журналисти, медийни дейци, адвокати, трудови активисти и защитници на правата на човека, както и задържането на бъдещи кандидати; изборна измама; ограничение на достъпа до информация, включително спиране на интернет; прекомерна употреба на сила срещу мирни протестиращи; произволни и незаконни арести или задържания; побоища; сексуално и полово насилие; отвличания и изчезвания; изтезания и друго жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание и широко разпространена безнаказаност“.