Уроците за Армения като надежди за Беларус

През декември 2018 г. влязоха в сила измененията в Закона за медиите, изискващи всички онлайн медии да водят записи и да разкриват на властите имената на хората, които изпращат коментари.

Арменските медии същевременно се радват на по-голяма свобода, но ниската толерантност на правителството към критиката поражда загриженост. Въпреки че правителството на премиера Никол Пашинян няма тенденция директно да организира отразяване на новини, не е необичайно той да атакува журналисти за критични репортажи, създавайки по този начин климат на сплашване. Освен това, както е посочено в редица доклади на Freedom House, е обичайно журналистите да практикуват автоцензура, за да избегнат тормоз от правителствени или бизнес фигури.

Гражданското общество

Що се отнася до състоянието на гражданското общество в двете страни, трябва да се отбележи, че организациите му се характеризират с организационна слабост и маргиналност по отношение на социалната си база, финансови активи и влияние върху разработването на политики. Свободата на сдружаване е изключително ограничена в Беларус, където регистрацията на групи остава напълно произволна, а чуждестранното финансиране на НПО се третира като намеса във вътрешните работи.

Само няколко правозащитни групи продължават да действат, излагайки своите поддръжници и активисти на риск от тормоз от страна на правителството. Тревожно е, че през 2018 г. Наказателният кодекс на Беларус въведе огромни глоби за нерегистрирани или ликвидирани организации, насочени към ограничаване на тяхната активност.

На този фон антиправителствените протести след президентските избори през 2020 г. показват, че беларуската опозиция и гражданското общество имат потенциала да оспорват щателно запазеното от Лукашенко статукво. Би било подвеждащо обаче да се третират успешните действия на протестиращи или представители на гражданското общество като промяна в едно силно или „нововъзникващо” гражданско общество. Остава въпросът дали протестите се организират от утвърдени и институционализирани организации или групите възникват спонтанно от самите протести.

Въпреки организационната си слабост и ограничена активност, арменските организации на гражданското общество се радват на значителна свобода и са изправени пред по-малко тормоз от страна на правителството. Докато гражданското общество изигра критична роля в Кадифената революция, отсъствието на представителна организация или ясно ориентирано към реформи движение в Армения изглежда оставя несигурна съдбата на обществената коалиция, която доведе Никол Пашинян на власт.

Не е изненадващо, че обществената коалиция започна да се разпада, тъй като Армения претърпя огромни неуспехи във войната срещу Азербайджан през ноември 2020 г. Като цяло демонстрациите, водещи революцията, показаха, че Кадифената революция е еднократна, а не черта на оживено гражданско общество.

Въпреки нарастващия брой организации на гражданското общество - има над 4000 регистрирани организации, главно неправителствени, по-голямата част от тях са неактивни, с малко или никакъв потенциал да представляват определени групи по интереси. Те са особено слаби по отношение на своята социална база, финансиране и силно зависят от чуждестранни донори.