Уроците за Армения като надежди за Беларус

По същество постоянството на проблемните отношения със съседите Азербайджан и Турция допълнително подхранва теорията, че съюзът за сигурност с Русия е ключов за изграждането на устойчивост на Армения срещу враждебните съседи. Това настроение допълнително се подсилва от неотдавнашната война между арменските и азербайджанските въоръжени сили, избухнала на 27 септември и приключила на 9 ноември след прекратяване на огъня при посредничеството на Русия и разполагането на руски миротворци в зоната на конфликта.

Заедно със затягането на руската власт над Армения, посредничеството от Русия при прекратяването на огъня допълнително засили третирането на Русия като „спасител“ в цяла Армения. Това е дълбоко вкоренено в арменското политическо мислене и общественото съзнание.

Забележително е, че един от опозиционните лидери - председателят на партия "Една Армения" Артур Газинян, стигна дотам да твърди, че в светлината на огромната разруха, разгърната в Армения поради войната, това би било разумно решение и разумен избор – Армения да остане част от Русия под формата на създаване на обединена/обща държава с Руската федерация.

Арменските власти, медии и интелектуалци последователно подхранват разказа, че като разполага миротворците си в зоната на конфликта, Русия спасява арменци. От това следва, че всички арменци трябва да са благодарни на Русия и да се поклонят на арменско-руския съюз.

Що се отнася до Беларус, Александър Лукашенко използва конкуренцията между ЕС и Русия, за да извлича дивиденти и да поддържа режима си. Затова няма значителен напредък в присъединяването на Беларус към европейското семейство на демокрациите. По-скоро отношенията на Русия с Беларус са по-близки от тези с която и да е друга държава от бившия СССР. Това отразява структурната зависимост на страната от Русия в икономическата, енергийната, геополитическата, както и социокултурната сфера.

При режима на Лукашенко Беларус се свърза с Русия чрез множество двустранни договори и споразумения, обхващащи практически всички области на междудържавни действия. Руските лидери, включително Путин, постоянно узаконяват управлението на Лукашенко както дипломатически, така и политически, не на последно място чрез защита на несправедливите и несвободни избори в Беларус. Забележително е, че беларуската опозиция не повдигна въпроса за предефиниране на отношенията с Русия, като същевременно подчерта необходимостта от по-нататъшно укрепване на двустранните връзки.

Идеологически съперници

Докато на ЕС до голяма степен се гледа като на насърчител на мира и демокрацията, на Русия се гледа като на идеологически съперник, който се стреми да произвежда автокрации в постсъветските страни с оглед да ги поглъща в своите редици. Както беше отбелязано по-рано, руската политика към страните в съседство е свързана в широка степен с „авторитарна съпротива“, „авторитарна дифузия“ и „превенция на демокрацията“.

Някои наблюдатели стигат още по-далеч, като твърдят, че шансовете за демократизация в обширната част на Евразия изглеждат по-слаби от всякога преди репресиите на Владимир Путин срещу либерално-демократичните сили у дома и в чужбина.

Всъщност тоталното фиаско на правителството след Кадифената революция в Армения - както по отношение на вътрешната, така и на външната политика, разкрива още повече мъчителните трудности на демократичното държавно изграждане в орбитата на руското влияние. Дали евентуална вътрешна промяна в Беларус ще бъде по-успешна, това предстои да разберем. Към този момент има малко почва за оптимизъм на фона на непоклатимата привързаност на двете постсъветски държави към Кремъл, заедно с трудностите за намаляване на икономическата и политическата зависимост от Русия.