Войната в Украйна вдига залозите пред сръбския президент Вучич

Докато Русия засилва атаката си срещу Украйна този месец, навъсеният сръбски президент Александър Вучич предупреди страната си, че е изправена пред дипломатическа буря – приклещена между Москва и Запада, пише кореспондентът на Financial Times за Югоизточна Европа Мартон Дунай.

„Намираме се в изключително трудна ситуация, има по-малко разбиране от всякога за позицията на нашата страна“, каза Вучич в телевизионно обръщение, след като правителството му отказа да последва санкциите на Европейския съюз (ЕС) срещу Русия заради инвазията ѝ срещу Украйна. „Изправени сме пред огромен натиск“, коментира сръбският държавен глава.

Атаката на Русия срещу Украйна ускорява момента за равносметка на Сърбия, която има силни политически, културни и икономически отношения с Москва, но е и кандидат за членка на ЕС и за по-силно западно обединение. Докато ЕС се опитва да изолира Русия, войната в Украйна се превърна в тест за кандидатите за членство, които все още ухажват Москва, а това прави опита на Сърбия да угоди и на двете страни все по-труден за поддържане.

Белград – най-големият руски съюзник на Балканите, вече усети негативните реакции заради опита си да запази пътуванията до Русия. След като страните членки на ЕС затвориха въздушното си пространство за руските авиолинии, държавната Air Serbia удвои броя на полетите между Белград и Москва, предлагайки вариант за руските пътуващи.

Веднага след това обаче последва протест. „Сърбия е единствената в Европа с отворено небе за Русия“, написа заместник-външният министър Емине Джепар в Twitter в събота. „Да изкарваш пари от кръвта на украинците не е достойно за кандидат-членка за ЕС", коментира Джепар.

Броят на полетите на Air Serbia бе намален до един на ден след това, което Вучич – изправен пред парламентарни избори на 3 април – определи като „лов на вещици“.

Сърбия гласува в подкрепа на резолюция на ООН този месец, осъждаща инвазията на Русия в Украйна, спечелвайки се порицание от Москва. Но отказът да се присъедини към санкции срещу Русия я правят една от двете европейски страни, които Москва държи извън списъка си с официални врагове след инвазията, заедно с Босна – друга бивша част на Югославия и кандидат за член на ЕС.

Това нежелание за последване на санкциите вбеси западните партньори. Някои заплашиха с с последствия, включително забавяне на преговорите за членство в ЕС, посочват високопоставени източници от сръбското правителство.

Европейският парламент заяви този месец, че „неприсъединяването на Сърбия към санкциите на ЕС вреди на процеса за членство в съюза“.

Високопоставен дипломат от Прибалтика посочи, че е „неразбираемо, че Сърбия има статут на кандидат и е очевидно поддръжник на Русия... Украйна би била много по-добър партньор в ЕС от Сърбия“.

Вучич, който пое поста през 2014 г., стана известен като министър при националистическия сръбски лидер Слободан Милошевич. Той бе избран за президент с проевропейска платформа, но става все по-автократичен и по-дружелюбен към Русия и Владимир Путин, разочарован от бавния темп на преговорите за членство в ЕС. Очаква се той отново да спечели изборите на 3 април.

Вук Вукшанович, политолог в London School of Economics, казва, че Сърбия явно „бавно се придвижва към западния лагер“, след като гласува в подкрепа на декларацията на ООН.

„Смекчават [позицията на] обществото да приеме и подкрепи санкциите. Опитват се да отложат решението на проблема до изборите през април. Това няма да е лесно. Натискът ще се натрупа“, смята Вукшанович.

Крайна националистическа група, наречена „Народни патрули“ организира проруска демонастрация в центъра на Белград този месец. Около 2000 участници запалиха факли, крещяха проруски лозунги и носеха огромно руско знаме из града.

Някои от организаторите и участниците имат връзки с Москва, включително с руските въоръжени сили, сочи класифициран доклад, подготвен за правителството и видян от FT.

Много сърби ненавиждат Запада – който бомбардира и наложи санкции над Белград през 90-те – и симпатизират на Русия. Сърбия освен това разчита на руска подкрепа в ООН да запази известен контрол над статута над Косово – бившата ѝ провинция, която САЩ и повечето страни членки на ЕС признаха за независима.

Руското влияние над Сърбия се простира и над енергията. Рафинирането на петрол, както и добивът на газ и петрол в Сърбия са с мажоритарна собственост на Русия. Страната се възползва и от дългосрочно споразумение за доставка на газ с Русия, което трябва да приключи през юли.

„Ако ЕС очаква страните кандидати да се присъединят към санкциите срещу Русия, ще си спомни ли да ги включи в плановете на ЕС за финансова солидарност, с които помага на страните членки, засегнати икономически от войната?“, пита Милош Дамянович, анализатор в консултантската компания BIRN в Белград.

Правителствен източник казва, че след изборите Вучич и Сърбия бързо ще отговорят на исканията на ЕС.

„Просто се нуждаем от време“, казва правителствен източник. „Имаме нужда от още няколко седмици да приключим [кампанията]… Тогава ще бъде много по-лесно да свършим каквото трябва“.

Всеки опит за по-близки отношения със запада ще значи сделка по Косово. Белград може да се реши на компромис по Косово в замяна на по-широка автономия за сърбите и сръбските манастири на територията, както и на значително финансови ангажименти от ЕС.

Сръбски представител казва, че нападение на Русия срещу Киев може също да задейства стъпките.

„Украйна може наистина да даде нов тласък за по-силно следване на ЕС“, казва представителят. „Много по-добре подготвени сме в момента от Румъния и България през 2007 г., когато геополитическо решение разшири ЕС към Черно море. Подобно решение може да бъде взето много бързо в момента“, смята още сръбският говорител.