ЕС проправя пътя за преговори за присъединяване с балканските страни

Този вторник с междуправителствени конференции ЕС започва дългогодишния процес на преговори за присъединяване с балканските държави Северна Македония и Албания, стана официално ясно след пратено от представителството на ЕС съобщение през нощта. По-рано беше приключена процедурата за писмено решение за приемане на насоките за преговорите за присъединяване към ЕС.

Двете така наречени преговорни рамки ще бъдат официално представени на двете страни кандидатки на конференции в Брюксел във вторник. Те са предпоставка ЕК да започне „проверките". При тези процедури органът разглежда степента, в която националното право на страната кандидатка се отклонява от правото на ЕС и трябва да бъде съответно адаптирано.

След това ЕК може да отправи препоръки за отварянето на т.нар. преговорни глави. За да се приложат те обаче, отново е необходимо единодушно решение на държавите - членки на ЕС. Като цяло процесът на преговори може да отнеме много години и може да бъде спрян отново, ако възникнат проблеми. Например ЕС започна преговори за присъединяване с Турция още през 2005 г. Преди няколко години обаче те отново бяха спрени поради развитието на върховенството на закона, което Брюксел счете за неприемливо.

За Северна Македония това обаче не е същинското начало на преговори: те могат да започнат по същество на следващата междуправителствена конференция, но едва след като българите са вписани в конституцията заедно с другите „части от народи". Въпреки това върховният представител на ЕС за външната политика и политиката за сигурност Жозеп Борел определи взетото решение като „исторически момент" в момент, когато в Европа „нямаме много добри новини". За Скопие и Тирана пътят към членство едва започва и вероятно ще отнеме дори десет или повече години.

Междуправителствените конференции за започване на преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания трябваше да бъдат организирани още през 2020 г. България обаче блокира необходимите решения заради спор със Северна Македония. Наред с другото, спорът се отнасяше до тълкуването на общата история и правата на етническите българи в Северна Македония. Едва в неделя двете страни подписаха протокол за уреждане на спора.

„За нас е историческа възможност, че след 17 години на статут на кандидат за членство Република Северна Македония получава възможност да започне преговори за присъединяване към Европейския съюз", каза македонският външен министър Буят Османи пред репортери в София.

Ден по-рано, в събота, 68 депутати от 120-членното събрание на Северна Македония гласуваха в подкрепа на предложение, което позволява на правителството да подкрепи рамката за преговори, предложена от ЕС.

Като одобряваме предложението на ЕС, „оставаме на единствения път, на който никой не е предложил алтернатива", беше казал министър-председателят Димитър Ковачевски в четвъртък в началото на дебатите, продължили три дни. „Започваме бързо да се движим и да променяме страната в процеса на преговорите".

Бившата югославска държава бе изправена пред множество препятствия по пътя си към западната интеграция, включително трябваше да промени официалното си име, за да разреши спор със съседна Гърция, преди да се присъедини към НАТО през 2020 г. 

Въпреки това споразумението предизвика напрежение в Северна Македония, където хиляди хора протестират от две седмици. Опозицията заяви, че предложението на ЕС не гарантира в достатъчна степен признаването на езика и националната идентичност на страната. Както правителството в Скопие, така и представителите на ЕС отхвърлиха тези твърдения. 

В четвъртък депутати от опозицията се заканиха на Ковачевски, като държаха плакати с надпис "Не!" и надуваха вувузели, докато той говореше. Хиляди хора протестираха пред сградата на парламента, а десет души бяха задържани.

Подкрепеното от ЕС споразумение има за цел да облекчи съмненията сред балканските страни, че блокът все още е ангажиран с разширяването, на фона на опасенията от нарастващото руско влияние. Притесненията им, че ще бъдат изоставени от Европа, се засилиха след началото на войната в Украйна, което накара лидерите на ЕС да ускорят решението за одобряване на Украйна и Молдова като кандидати за членство.

Междувременно късно в понеделник България публикува едностранна декларация, в която информира членовете на ЕС, че не признава македонския език, на който ще бъдат преведени всички общностни документи.